Вятърната енергия е основна част от пъзела за декарбонизирането на мрежата. Но гигантските конструкции обикновено разчитат на въглеродно-интензивни материали като стомана. Шведският стартъп Modvion води борба с този проблем и има амбицията за създаване на „нетна нулева вятърна енергия“ чрез издигане на дървени кули, предава Евронюз.
Компанията наскоро представи най-високата дървена кула на вятърна турбина в света близо до Гьотеборг в югозападна Швеция. Конструкцията с височина 150 метра разполага с 2 мегаватов генератор, който сега доставя достатъчно чиста енергия за захранване на около 400 домове.
Дървото добра алтернатива ли е на стоманата за вятърни кули?
Стоманата, по-често срещаният материал за кулите с вятърни турбини, е предпочитана заради своята здравина и издръжливост. Но тъй като кулите стават все по-високи, логистиката за поставянето им на място става по-сложна. Огромни парчета метал са тежки и трудни за транспортиране. Високите стоманени кули изискват допълнително укрепване, за да носят собствената си тежест.
Кулите от ламинирано дърво на Modvion са произведени от модули, които лесно се подреждат върху камиони и не се нуждаят от подсилване. С по-високо съотношение на якост към тегло, те позволяват по-лека конструкция и могат да бъдат сглобени от малък кран, преди да бъдат повдигнати на място. Те също могат да бъдат съединени заедно с лепило, вместо хилядите болтове, необходими за стоманени кули, които изискват редовна проверка. Предпазени са от слой водоустойчива боя.
От гледна точка на разходите дървените кули излизат по-евтини от стоманените с течение на времето, според Modvion. Предимството в цената е по-голямо за по-високи кули, тай като са защитени от колебанията в цената на стоманата.
Досега Modvion е инсталирал само дървени кули на сушата. Но с малки адаптации се казва, че могат да се използват и в морето. На теория дървените кули могат да бъдат построени на височина до 1500 метра, но сегашното търсене е за конструкции до 150-200 метра.
Как се сравняват емисиите от стоманени и дървени вятърни кули?
Емисиите през жизнения цикъл на 110-метрова стоманена вятърна турбина възлизат на около 1250 тона CO2. Това е намалено с 90 процента – до около 125 тона – за дървена кула. Когато трябва да бъдат изведени от експлоатация, дървените кули могат да намерят нов живот като високоякостни греди за строителната индустрия, което допълнително намалява отпечатъка им.
Ние обичаме да виждаме нашите кули като вертикално складиране на бъдещи строителни материали“, казват от Modvion.
В компанията изчисляват, че изграждането на кули от дърво намалява емисиите от вятърни електроцентрали с приблизително 30 процента на kWh.
За една вишка са необходими между 300 и 1200 кубика дърва. Компанията използва скандинавски смърч от устойчиво управлявани гори, за които повторният растеж надвишава сечта.
Прочетете още:
„Вятърни дървета“ – решение за зелена енергия в тесни градски пространства
