“България доказа, че може да бъде един от най-добрите домакини на IPCC и затова говорят редица факти. Освен отличната по думите на представители на Междуправителствения панел организация, факт е и огромният интерес към доброволческата програма. Към настоящия момент имаме над 60 доброволци – българи на средна възраст между 30-35 години които се включват в средата на лятото, с желание да вложат уменията си и да спомогнат за още по-доброто представяне на страната ни. За нас това означава, че младите хора посвещават съзнателно времето си на това да могат да подкрепят подобен процес и имат готовност да станат част от международната и научна общност. Ние имаме нужда от такива събития”.
Това разказа пред ESGnews.bg доц. д-р Марина Стефанова, заместник декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“, Ръководител МП „Отговорно и устойчиво управление“ и Директор на ESG Lab и ЕSG Academy в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
“На фона на вътрешна за страната ни динамика, ние сме едни от домакините, които в рамките на тези 61 сесии се представят по най-добър начин. Имаме обрано, ненатрапчиво присъствие и впечатляваща програма от съпътстващи събития. Отлична координация по посрещане и информиране на делегатите от страна на доброволците, които освен с отличен английски, ориентират и насочват гостите на испански, френски и италиански език”, обясни тя.
Според нея това означава, че и в бъдеще можем да бъдем балансираща и неутрална страна, да познаваме в дълбочина темата на конкретното събитие и да оценяваме нейното значение, да създаваме дружелюбна атмосфера и да олекотяваме процеса на преговори, е оценен и значим добър пример.
“За мен като преподавател във висше училище е изключително важно да мога да покажа на моите студенти как наистина се създават политики. Не само да ги гледат по телевизията, а на място – в момента, в който хората наистина преговарят, имат странични разговори и в търсенето на консенсус ясно да се види, че понякога това е дори болезнен процес, защото те трябва едновременно да съвместят националните си интереси и общите интереси на цялото човечество. Ние трябва да се научим на това и в България – и на търпението, и на процеса, и на последователността, и на търсенето на конструктивни решения. Това е много добре за бъдещето развитие на тези млади хора”, категорична е доц. д-р Марина Стефанова.
Според нея ползите от провеждането на събития на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) в София могат да бъдат разглеждани в няколко основни направления.
“На първо място, делегатите формират най-значимата и влиятелна международна научна и политическа общност. Тя създава климатичните политики в глобален мащаб и ние не можем да не се съобразим с тях”, коментира тя.
Доц. д-р Марина Стефанова напомни още, че цялата изследователска работа, която е базирана на труда на хиляди учени в целия свят се събира, обобщава, групира и приоритизира.
“Много хора си мислят, че доклад от 4000 страници е голям текст, но всъщност той е базиран на стотици хиляди страници предварителна изследователска работа на учени от целия свят”, поясни тя.
По думите ѝ поставянето и дискутирането директно между централната власт, най-често министерствата на околната среда и водите или други свързани институции, е първият сблъсък реално с това как науката би могла да промени политиката.
“На второ място интересите, които се случват тук и се сблъскват, ние ги виждаме във всяка една точка на дискусиите на дебатите, без значение дали това са технически въпроси или въпроси по съдържание, което отново създава тежка и бавна динамика, но всъщност е напасване на света такъв, какъвто искаме да го виждаме”, каза доц. д-р Марина Стефанова.
Важни решения пред КОП 29
Доц. д-р Марина Стефанова коментира и предстоящата среща на върха на ООН за климата COP29. Тя обясни, че очаква по време на нея да се видят първите резултати за инвентаризацията на въглеродните емисии, защото за първи път държавите ще докладват за това.
“Ще видим дали дадените в началото обещания са се изпълнили на практика. Според мен ще бъдем свидетели на разлики между първоначалните заявки и напредъкът, който държавите отчитат. Това предполага по-детайлен мониторинг, по-конкретни и обрани политически ангажименти. Някои ще определят последващите стъпки като отстъпление назад, но за мен това е процес на заземяване и прагматизъм.”, каза доц. д-р Марина Стефанова.
Втората интересна тема, разбира се, са климатичните финанси, търсенето на нови решения за финансиране на прехода към въглеродно неутрална икономика.
“В това направление все още не разполагаме с работещи решения на международно ниво – нито търговията с въглеродни емисии има глобална регулация, нито търсенето на варианти, без значение дали ще стигнем на ниво въглероден данък или по друг начин, ще формираме ангажимент от страна на всички участници на пазарите как да можем да финансираме този преход. Всички тези теми малко по малко навлизат в дневния ред на конференцията на страните, но не с голям ентусиазъм, защото стана време да видим кой ще плати сметката”, обобщи тя.
