За първи път финансовите лидери от страните от Г-20 се споразумяха за данък върху състоянието на най-богатите в света. С този ход могат да бъдат събрани около 230 милиарда евро за справяне с проблеми като изменението на климата и бедността.
Данъкът върху богатството беше предложен на среща между министрите на финансите и централните банкери от най-големите развити и нововъзникващи икономики в света в Рио де Жанейро. В съвместно изявление, направено миналата седмица, се казва, че всички страни са се съгласили да си сътрудничат, за да гарантират, че хората със свръхвисоко състояние ще се облагат ефективно.
Под този консенсус обаче кипят разногласия относно това дали планът е жизнеспособен, кой ще наблюдава процеса и как всъщност да се въведе данък върху свръхбогатите.
Някои правителства са скептични, че може идеята ще е успешна, съобщава Евронюз.
Има ли подкрепа за данък върху свръхбогатите?
Бразилия води кампанията за данък върху свръхбогатите. Страната постави изменението на климата и бедността на първо място в дневния ред за своето председателство на срещите на Г-20 тази година преди домакинството на конференцията на ООН за климата COP30 през 2025 г.
Доклад на френския икономист Габриел Зукман, поръчан от Бразилия, установи, че в момента милиардерите плащат еквивалента на 0,3 процента от богатството си под формата на данъци. При минимум 2 процента данък върху най-богатите 3000 милиардери, ще бъдат осигурени между 184 и 230 милиарда евро в световен мащаб всяка година.
В доклада се казва, че тези пари могат да финансират обществени услуги като образование и здравеопазване, заедно с борбата срещу изменението на климата.
Въпреки споразумението на теория, някои страни се противопоставиха на предложението, включително германският министър на финансите Кристиан Линднер и министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.
Йелън каза пред журналисти в Рио, че САЩ виждат необходимостта от глобално споразумение за подобен данък.
Според експерти такова споразумение е необходимо, за да се избегне превръщането на някои страни в данъчни убежища за свръхбогатите.
Франция, Испания, Южна Африка, Колумбия и Африканският съюз – континентален съюз от 55 държави-членки – подкрепят инициативата.
Зукман заяви, че е твърде рано държавите да се споразумеят за неговото предложение, но приветства консенсуса сред страните от Г-20, че начинът, по който се облагат свръхбогатите, трябва да бъде коригиран.
Екоактивистите приветстват идеята
Консенсусът беше приветстван и от активисти за опазване на околната среда, които се надяват, че част от средствата, които данък като този може да събере, могат да бъдат използвани за справяне с климатичната криза.
„Често чуваме, че няма достатъчно пари за разрешаване на климатичната криза, която ще струва трилиони долари всяка година. Но данъчното облагане на свръхбогатите може да разреши този недостиг“, казва Камила Жардим, специалист по международна политика за Грийнпийс Бразилия.
Ръководителят на данъчната политика на Oxfam International Сузана Руиз нарече решението „сериозен глобален напредък“ в международното данъчно сътрудничество.
„Време беше да се каже на най-богатите хора в света, че не могат да играят с данъчната система или да избегнат плащането на своя справедлив дял“, заяви тя.
