Антарктида и Арктика са най-бързо затоплящите се региони на Земята. Тези полярни територии могат да се разглеждат кати експериментална научна среда за развитие на наука, иновации и технологии. България има над 30 години научни дейности на територията на Анатарктида, а резултатите на българските учени имат международен отзвук.
Това разказа д-р Росица Янева от Българска антарктическа научна програма по време на конференцията “От местни към национални и глобални перспективи и научени уроци за по-добри политики, практики и за по-добро качество на живот“, която се проведе в Стопански факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и бе част от сателитната програма на 61-та сесия на IPCC в София.
“В момента подготвяме 33-та експедиция на Атарктида. Минахме през много перипетии. Преди 30 години бяхме едва 6 души. Оказа се, че Антарктида е една много сложна хапка, но не се отказахме. Към днешна дата имаме собствен научно изследователски кораб там. Първата ни сериозна експедиция беше през 1994 г., а днес имаме цяло селище. Първата българска постройка “Куцото куче” е призната за исторически паметник и фигурира в културно историческото наследство на континента. Ние участваме в определянето на съдбата на този континент и сме горди, че постигнахме това”, разказа проф. Христо Пимпирев, Директор на Националния център за полярни изследвания към СУ и Председател на УС на БАИ.
Постиженията на българските учени в Антарктида
Първият български презокеански изследователски кораб
България е горд собственик на своя първи презокеански изследователски кораб, който според участниците в дускусията е резултат на усилията на много хора. Флотилен адмирал проф. Боян Медникаров от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ обясни, че към момента корабът има две успешни експедиции.
“Българският кораб “Светите братя Кирил и Методий” навлезе в Световния океан и започна да прави научни изследвания в Южния океан до Антарктида. Това не се бе случвало в българската история. Южният океан е много сериозен приоритет на ЕС, а със своята антарктическа програма България става интересна за Европейската комисия”, обясни проф. Пимпирев.
Според него трябва да се помисли за направата на чисто нов български кораб, който да се пусне във вода, а този, който имаме, може да прави мониторинг в Черно море.
“Когато се оборудва и с апаратура, България ще стане видима за световната научна общност”, посочи той.
Базата на остров Ливингстън
Българската база на остров Ливингстън е сред другите постижения на нашите учени. Тя разполага с три големи лаборатории, както и пространство (т.н. open space), в което могат да работят 12 души и 8 човека могат да спят там. По думите на проф. Пимпирев България има своето селище на Антарктида, в което има дори малък параклис.
Драгомир Матеев, заместник директор на Националния център за полярни изследвания към СУ обясни, че в момента няколко антарктически програми са започнали да работят на нашата база – на Турция, Португалия, Колумбия и Монголия.
“Нашата база винаги е отворена и сме готови да примем колеги, които искат да правят излседвания там, от които има смисъл. Разрастването на базата ни ще допринесе за това нашата база да бъде все по-желана от нашите партньори. В момента работим и с Чили, Аржентина, Бразилия, Гърция”, посочи той.
Проф. Пимпирев разказа, че един от основните проблеми в Антарктида е екологията и проблема с боклука. Плажът на острова е почистен и в момента той отговаря на всички стандарти на Антарктическата общност.
“Имаме разговори с МОСВ за програма, свързана с климата. Разговорите са започнати. Благодарение на тях имаме пречиствателна станция. Българската база на Антарктида е единствената, която си позволява да спира генераторите и да работи на ВЕИ. Имаме инсинератор, който изгаря отпадъците, а това, което не може да се гори, се качва на корабите и се превозва”, добави той.
По думите му конкуренцията за превземане на Антарктида е огромна и само за последните 10 години Китай има 5 нови бази на континента.
Изследванията на български учени в Антарктида
Има ли сладководни езера в Антарктика?
“В световен мащаб тенденциите са засушаване, свиване на езерата и изчезване. В тази част на света климатичните пормени водят до отстъпване на ледниците, топене и превръщането им в сладководни езера. Процесите, които се наблюдават за подобни водоеми, е, че те захранват природния пейзаж наоколо. Около тях обикновено се появява растителност. Бързата поява на нови езера в Антарктида е индикатор за промените, които се случват в източната ѝ част”, разказа доц. Весела Евтимова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Тя разказа за своите изследвания в някои от новите езера в Антарктида.
“В тези езера има живот – едни малки водни безгръбначни. Те живеят в екстремни условия и само най-приспособените организми успяват да оцелеят в тази територия. Някои от тях са успешни колонизатори и успяват да завладеят тези територии, като един вид рак. За първи път наши учени правят изследване на такава адаптация в Антарктида”, обясни тя.
Според нея е важно да се разбере дали тези езера отделят или поглъщат въглероден диоксид и дали допринасят за парниковия ефект.
Какво се случва с ледниците?
На Антарктика се случват сеизмични събития на различни места и трябва да се изследва какво се случва с ледниците и как се движат те. Това обясни доц. Гергана Георгиева от Катедра Метеорология и Геофизика на Физически факултет на СУ, която е участвала в 5 експедиции в Антарктида.
“При повишаване на температурите ледниците започват да се топят, но процесите не са изследвани достатъчно и това е нашата роля там. Истината е, че не винаги при повишаване на температурите те започват да се топят. Има много фактори, които влияят на тези процеси. Когато се топят ледниците, всички сме чували, че ще се повиши нивото на морето. Четири от най-големите десет ледника на света са в Антарктида. Ние трябва да изчислим техния масов баланс. Едва четири ледника от 126-те наблюдавани се изследват от 1946-48 г.”, обясни доц. Гергана Георгиева.
Дерматологичните изследвания на България в Антарктида са първите в света
Как се променя кожата на места като Антарктида? Български учени правят първите в света подобни дерматологични изследвания и установяват, че зад тези промени стоят множество фактори.
“В условията на една по-влажна среда, кожата се променя. Не е тайна, че Антарктида е място, на което озоновият слой е доста тънък и има свойството да се променя в зависимост от сезона. Такава е и ситуацията на Северния полюс”, обясни доц. д-р Иван Богданов от Клиниката „Дерматология и Венерология“ в УМБАЛ Токуда.
По думите му хората, които работят там, получават средно 68 еритемни дози ултравиолетова радиация на денонощие.
“Това е много голяма радиация. За две – три седмици в Антарктида микроорганизмите по кожата се увеличават. Практическата стойност на тези изследвания е огромна. Ние изследваме две от най-интересните промени в медицинската дерматологична наука. Една от тях е на минробиома. Влиянието на радиацията също е важно. Трябва да се учим как да се адаптираме и това е една жива лаборатория, която ни дава толкова информация”, посочи доц. д-р Иван Богданов.
Къде обаче се намира науката в нашите политики?
“В България се появяват много нови изследователски програми, но наука не се финансира. Всички институти гледат да се домогнат до някакви европейски проекти. Нашата политика много често е сбъркана, защото не е базирана на научните доклади, които се разработват тук. България трябва да влага в наука 3% от БВП, не 0,35% и 7% в образование, ако искаме да се преобразим и да се развием като държава. Българските учени и изследователи трябва да имат възможност да работят на световно равнище. Ако ние не променим радикално тази композиция, ще останем с една влачеща се по корем научна общност и ще бъдем в много тежко състояние”, заяви Юлиян Попов, Министър на околната среда и водите (2023- апр. 2024).
