Според последните данни общините са събрали половин тон отпадъци на човек, живеещ в ЕС през 2023 г. Само около 48% от тях се рециклират. Сега натискът е да се повиши тази статистика. Новите правила на ЕС гласят, че до края на тази година 55% от битовите отпадъци и 65% от отпадъците от опаковки трябва да бъдат подготвени за повторна употреба или рециклиране.
Европейските страни обаче изпитват затруднения с постигнато на тези цели. Прогнозите показват, че две трети от държавите-членки ще пропуснат поне едната цел, а десет държави-членки, включително Гърция, Унгария и Полша, рискуват да пропуснат и двете цели. Кои продукти се оказват най-трудни за рециклиране и какво се прави, за да се разреши проблемът?
Лазер за топене на стъкло на смартфон
Около 75% от стъклените опаковки в Европа (напр. бутилки и буркани) се рециклират всяка година, повечето от които се разтопяват и преработват като нови стъклени опаковки. Но стъклото, което се намира в рентгенови тръби, LCD дисплеи и екрани на смартфони, често е химически променено. Например, стъклото в екраните на смартфони може да бъде химически подсилено, за да ги направи по-устойчиви на пукнатини или драскотини. Това затруднява стопяването в конвенционалните пещи.
„Промяната на температурата в пещите само до няколко градуса отнема много време“, казва Хуан Поу от университета във Виго в Испания.
Вместо това той и други изследователи във финансирания от ЕС проект Everglass създават прототип на машина за рециклиране на стъкло, която използва лазер за разтопяването му. За разлика от пещта, лазерът може бързо да се настрои към температурата, необходима за разтопяване на всеки тип стъкло и потенциално дори да го преобразува в нови продукти. Екипът се надява, че машината може да рециклира и медицинските стъклени флакони, използвани за съхранение на ваксини срещу COVID-19.
„Болниците често не знаят какво да правят със стъклото и просто го изхвърлят. Качеството на самото стъкло е много добро. Работим да използваме повторно това стъкло за други технически приложения“, обяснява Хуан Поу.
Демонтирани магнити от вятърни турбини и е-скутери
Откакто бяха изобретени през 1984 г., търсенето на неодимови магнити постоянно нараства. Те остават най-силните магнити на пазара и в момента се използват във вятърни турбини, двигатели за електрически автомобили и дори електронни скутери. Тези магнити са направени от критични суровини – материали, които са важни за индустрията, но се доставят от геополитически рискови зони. Суровините могат да бъдат рециклирани, но досега няма работещ промишлен или търговски процес за това. Засега никой не знае как най-добре да се справи с тези бъдещи отпадъци.
„Поради силата на този вид магнит, той се нуждае от специално внимание и оборудване“, казва Лоренцо Берзи от Университета на Флоренция, който работи върху начини за безопасно рециклиране на тези магнити в проекта Harmony, финансиран от ЕС.
Този международен проект търси начини за подобряване на целия процес на рециклиране – от по-добро събиране и подпомагане на демонтажа до възстановяване на металите и създаване на нови магнити.
„Това ще помогне за изграждането на бъдеща европейска индустрия за рециклиране на магнити. Ще има огромно търсене на този материал и това означава, че някой ще трябва да го рециклира“, посочва още Лоренцо Берзи.
Рециклиране на хранителни отпадъци за създаване на биостимулиращ тор
ЕС генерира над 59 милиона тона хранителни отпадъци всяка година, което се равнява приблизително на 132 кг на жител. От тях 11% идват от хотели, ресторанти и кетъринг услуги (HORECA).
„Изчислено е, че 99% от HORECA отпадъците се депонират“, казва Бруно Иняра, изследовател по устойчивост на храните в изследователския център AZTI в Испания.
Неговата работа във финансирания от ЕС проект LANDFEED иска да трансформира отпадъците от ресторанти и хранителни услуги в торове на биологична основа, подходящи за използване от ферми.
„Това е трудно, тъй като всяка партида хранителни отпадъци е различна и голяма част от технологията за третиране на хранителни отпадъци е все още в ранна разработка. Проектът в пет окръга се фокусира върху процесите и технологиите, които могат да се адаптират към тези предизвикателства, за да създадат устойчиви торове. Те използват метод на ферментация в твърдо състояние, за да отглеждат микроорганизми в хранителните отпадъци, като използват малко или никаква вода. След това тези микроорганизми могат да произвеждат ензими, за да усвояват отпадъците и да произвеждат биоактивни съединения – молекули, които помагат на културните растения да растат по-добре“, обяснява Бруно Иняра.
Как могат да се рециклират пелените?
Въпреки че са божи дар за родителите, пелените се оказват сериозен екологичен проблем. Анализаторите изчисляват, че 46 милиарда пелени се изхвърлят всяка година, въпреки че повечето пелени за еднократна употреба отнемат между 150 и 500 години, за да се разградят (биоразградимите алтернативи отнемат около 50).
Пелените съдържат „супер-абсорбиращите полимери“, които абсорбират влагата и ги правят трудни за рециклиране. Тези полимери образуват гел, когато са мокри, и първо трябва да бъдат обработени, за да освободят влагата, преди да бъдат нарязани на малки парчета, за да бъдат рециклирани пластмасите и влакната.
„Това често е дълъг и скъп процес, което означава, че повечето от тези пелени завършват в пещи за изгаряне. Наистина става въпрос за бизнес аргумент, защото колкото по-чисти са рециклираните материали, толкова по-висока е цената“, казва Едуин Верхоф от Diaper Recycling Europe.
Diaper Recycling Europe изгради пилотен завод в Нидерландия за третиране на тези отпадъци. Процесът включва дезактивиране на полимерите, отделяне на материалите и отстраняване на всякакви патогени или следи от лекарства от регенерираните материали и отпадъчни води.
Заводът досега е доказал, че може да отделя всички материали от пелените, а на по-късен етап ще обеззаразява материалите и отпадъчните води. По-късна фаза ще полуавтоматизира процеса в по-голям мащаб.
Проблемът с цигарените фасове
Цигарените фасове отдавна са кошмар за уличните чистачи и плажуващите в цяла Европа. Изследванията показват, че небиоразградимите фасове от цигари съдържат над 7000 токсични химикали, които се отделят в морската среда. Трудността при рециклирането им се свежда до трудността при събирането им. Цигарените фасове са скъпи и трудни за събиране, защото лесно се разпространяват в околната среда, малки са и трудно се отделят от другите отпадъци. Но докато остават в околната среда, те отделят вредни химикали, които могат да навредят на почвените бактерии и морския живот.
Няколко европейски стартиращи компании се опитват да поправят това, като инсталират нови контейнери за цигари в градовете и след това превръщат фасовете в нови продукти. Италианският стартъп Re-Cig е инсталирал над 4500 техни кошчета за цигари във всички региони на страната. След като бъдат събрани, цигарените угарки се измиват, изсушават и смесват при контролирана температура, за да се извлече пластмасов полимер, наречен целулозен ацетат. След това се смила на гранули, за да се използва повторно в области като 3D принтери. Идеята се оказа популярна – днес Re-cig работи с повече от 350 компании и 80 публични администрации.
