Океаните са от съществено значение за ограничаване на покачването на глобалната температура. Те улавят около 30% от всички емисии на въглероден диоксид и 90% от излишната топлина, генерирана от тях. И въпреки това океаните са пренебрегвани в разговора за това как да се ограничи изменението на климата.
Това е все по-тревожно, тъй като океаните страдат от излишния въглероден диоксид, включително подкиселяването и повишаването на температурите на морето. Те имат значително въздействие върху екосистемите, общностите, които зависят от тях, и ролята на океана като регулатор на климата.
„Светът гори. Нашите океани кипят. Учените говорят за ефекти, които наблюдаваме, за горещи вълни в нашите океани, за покачващи се морски нива. Потапянето реално ни заплашва“, заяви френският президент Еманюел Макрон на откриващата пленарна сесия на Конференцията на ООН за океаните (UNOC) в Ница миналата седмица.
Конференцията, която беше наречена от Макрон „безпрецедентна мобилизация“ за океаните, събра представители от над 120 държави, 50 световни лидери и 10 000 участници. Тя включваше и силен тласък за започване на включването на океаните в разговорите за климата и биоразнообразието, включително конференцията за климата COP30, която ще се проведе в Бразилия през ноември.
Това би отбелязало голяма промяна спрямо предишните дискусии. Дори Парижкото споразумение – емблематичният договор, чиято цел беше да ограничи глобалното затопляне под 1,5°C – споменава само на едно място океаните, отбелязвайки важността на осигуряването на целостта на всички екосистеми.
„Много, много закъсняваме. За съжаление, конференциите по климата, както и други подобни конференции, не са интегрирали океана правилно. Така че от научна гледна точка, ние се развиваме, но от политическа гледна точка, все още много, много трябва да наваксваме“, смята Луис Ламбрехтс от фондация Oceano Azul.
Дискусии за океана преди COP30
В началото на срещата на върха Маркон посочи потенциала на океана за улавяне на въглерод и ролята му като регулатор на климата, подчертавайки необходимостта от действия за неговата защита, особено преди COP30. Ламбрехтс пък заяви, че е от решаващо значение да се създаде съгласуваност между климата, биоразнообразието и океанските силози.
„Това, което трябва сегашното събиране да произведе са много ясни послания към следващата конференция на страните по климата, която ще се проведе в Бразилия по-късно тази година, за това защо е толкова важно океанът да бъде правилно разгледан в дебатите. Всяка цел или действие, което се опитваме да постигнем по отношение на климата, биха били напълно нереалистични без океаните“, подчерта той.
Изабела Льовин, бивш шведски министър на климата и околната среда и настоящ член на Европейския парламент от групата на Зелените, описа как по време на управлението си се е борила океаните да бъдат включени в разговора за климата. Тя уточни също, че тази промяна е отнела много време.
„Хората имат толкова много неща, за които да мислят – какво се случва на сушата, с горите, атмосферата, криосферата и т.н., но океаните са всъщност един от двата основни регулатора на климата, така че трябва да водим много повече разговори за това как можем да опазим океана, за да се задържим под 1,5°C“, обяснява тя.
По подобен начин Ана Васконселос, член на Европейския парламент от центристката група Renew Europe, предупреди, че политически игнорирането на океана в преговорите за климата и икономиката е провал.
„Европа трябва да отиде на COP30 с ясно послание: океанът не е фон – той е фронтовият фактор в борбата с климата. Искам UNOC да изготви реални и конкретни ангажименти, които отразяват мащаба на кризата и ролята на океана в нейното решаване. Това включва установяване на ясни и приложими насоки за глобално управление на океаните, признавайки, че океанът е общ ресурс, който трябва да бъде защитен чрез глобално сътрудничество“, заяви тя.
Преди COP30 Франция и Бразилия също стартираха „Синьо предизвикателство за глобално управление на океаните“, призовавайки страните да поставят океана в центъра на своите планове за постигане на целите на Парижкото споразумение. Страните трябва да представят актуализирани версии на тези планове до септември преди COP30.
Защо океаните са застрашени?
Ролята на океана като регулатор на климата все повече се омаловажава. В началото на конференцията, на 8 юни, учените публикуваха първия „Барометър на морската звезда“ – оценка на здравето на океана, целяща да предостави надеждни доказателства, които да информират политиците и да проследят възстановяването на здравето на океана. Анализът предупреждава за покачване на морското равнище, рекордни температури и бързо подкиселяване. Това е тревожно, като се има предвид климатичната катастрофа, която океанът досега е възпрепятствал.
„Ако океанът не беше там, можеше да е с 50°C по-топло на сушата, но нищо не се получава безплатно на този свят и океанът се променя в резултат на цялата тази излишна топлина, която постъпва в него, и способността му да продължи да абсорбира топлина не е нещо, на което можем да разчитаме в бъдеще“, казва Робърт Блазиак, доцент в Стокхолмския център за устойчивост.
Ламбрехтс сравнява затоплянето на океана с кипене в чайник – отнема много време, за да се затопли – много по-дълго от въздуха – но остава горещ за дълго време.
Действия за защита на океана
Въпреки че възстановяването от някои щети върху океана може да отнеме векове, има мерки, които бихме могли да предприемем още днес, за да помогнем за предотвратяване на по-нататъшни вреди.
Забраната на дънното тралене и дълбоководния добив би била решения с незабавни резултати. Те увреждат океанските екосистеми и в случая с дълбоководния добив много от потенциалните въздействия все още са неизвестни.
Планът за действие в морската среда на ЕС от 2023 г. призовава държавите членки да премахнат дънното тралене във всички защитени морски зони до 2030 г., поради значението на морското дъно за здрави екосистеми и смекчаването на изменението на климата.
37 държави, включително 15 държави от ЕС и Обединеното кралство, подписаха споразумение за пауза върху дълбоководния добив като част от политически усилия за предотвратяване на практиката, докато не бъдат разбрани нейните последици.
Според Льовин, най-важното нещо, което трябва да се вземе предвид при защитата на океана, е принципът на предпазните мерки – идеята да се избягват дейности, които биха могли да причинят вреда, която все още не е известна.
„Трябва наистина да приемем сериозно подхода на предпазните мерки, защото ние сме тези, които вземат решенията. Ние сме тези, които ще бъдат държани отговорни. Ние носим отговорност за бъдещите поколения“, казва тя.
Преди UNOC, Европейският съюз публикува своя Океански пакт, като обеща 1 милиард евро в подкрепа на опазването на океана, науката и устойчивия риболов. Блокът също така обяви, че ще предложи Закон за океана през 2027 г., насочен към укрепване и модернизиране на морското пространствено планиране, за да се помогне за постигане на приоритетите на пакта, като възстановяване на здравето на океаните, изграждане на синя икономика и развитие на научните изследвания и знанията.
Не всички обаче са съгласни. Едно от забележителните отсъствия на конференцията беше правителството на САЩ, което при президента Доналд Тръмп се оттегли от Парижкото споразумение и едностранно се опитва да продължи с дълбоководния добив. Льовин нарече липсата на американско присъствие скандал, противопоставяне на усилията на ЕС и други световни лидери да работят срещу планетарния колапс и препятствие пред необходимостта от съвместна работа за защита на света за бъдещите поколения.
