Европейският съюз иска да запуши зееща дупка в океанските изследвания, оставена от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Проблемът е, че разполага с много по-малко пари за харчене, пише Политико.
Миналата седмица Европейската комисия стартира програмата „OceanEye“, която има за цел да направи ЕС „световен лидер в океанските проучвания“, като инвестира в критични технологии за наблюдение на океана и събиране на данни за това как океаните се развиват.
Това се случи две седмици след като Националната научна фондация (NSF), правителствена агенция, която финансира науката в САЩ, обяви, че ще отмени собствената си мрежа за наблюдение на океана на стойност 368 милиона долара и ще премахне „цялата инфраструктура във водата“ по части от бреговата си линия. Тези машини предоставят важни данни за океанските системи и как те реагират на изменението на климата.
Три седмици преди това администрацията на Тръмп уволни независимия съвет на NSF, продължавайки тенденцията за оттегляне на финансирането за наука и отмяна на екологични програми.
Оттеглянето на финансирането от САЩ идва в критичен момент, когато ускоряващото се глобално затопляне създава нови рискове за океанските системи, най-засегнатият от които е за Атлантическата меридионална обръщаща се циркулация (AMOC) – океанското течение, която поддържа Европа топла.
„Решението на САЩ да изключат част от инфраструктурата си за събиране на данни е повод за безпокойство, тъй като европейските системи за мониторинг и симулация на океана отчасти разчитат на нея, за да разберат как се развива течението AMOC“, заяви Пиер Бахурел, генерален директор на Mercator Ocean International. Това е компанията, която осигурява мониторинг и данни за океана за климатичната служба на ЕС „Коперник“.
Съобщението на Европа, че ще увеличи финансирането си, точно както САЩ оттеглиха своето, предизвика похвали. Брюксел обаче се надява да го осъществи с много по-малък бюджет от този на САЩ. За да стартира програмата, Комисията ще използва 92 милиона евро от своя фонд от 95 милиарда евро за изследвания, наречени „Хоризонт Европа“ – една четвърт от размера на финансирането на мрежата за наблюдение на океана в САЩ.
„Трябва да приемаме добрите новини, когато дойдат. Ресурсите, отделени от Европейската комисия, трябва сериозно да се увеличат, а сега има индикации за това“, казва Оливие Поавр д’Арвор, френски посланик по въпросите на Арктическия и Антарктическия полюс и морските въпроси.
ЕС призовава други държави и региони да засилят наблюдението
„Поради сложния характер на наблюдението на океана, никоя отделна държава или регион не може да упражнява самостоятелно наблюдение. Това трябва да бъде глобално усилие с дипломация начело“, каза европейският комисар по океаните Костас Кадис на форума „Нептун“, събитие, посветено на изследването на океана и дипломацията, проведено в Париж в началото на седмицата.
OceanEye е част от Океанския договор на ЕС, план за подобряване на здравето на океана и засилване на морските интереси на блока в областта на икономиката и сигурността. Основната цел на пакта е да противодейства на причинените от човека климатични промени, които продължават да нарушават океанските течения, температурите на водата и рибните запаси.
През юни 2025 г. Комисията заяви, че една трета от бюджета от 1 милиард евро за Океанския договор ще бъде насочена към научни проекти.
Някои посочват технологичното припокриване между системите за мониторинг на океана и по-технологично развитите сектори, като например космическите иновации, като начин за проучване на други възможности за финансиране.
„В момента има много пари в космическия сектор и в цифровите технологии. В дълбочина научното наблюдение на океана разчита на система за мониторинг, описание и наблюдение на океана, където използваме спътници, измервания в морето и цифрови системи. Ако искаме да получим необходимото ниво на финансиране, ние абсолютно имаме интерес да разглеждаме нещата цялостно“, казва още Бахурел.
Mercator Ocean International работи и за изграждането на европейски „цифров близнак“ на океана, за да помогне както на частния, така и на публичния сектор да разберат как океанът реагира на различни събития, от замърсяване с пластмаса до покачващи се температури.
