Дългоочакваният доклад от 400 страници за европейската конкурентоспособност, който бе представен на 9 септември 2024, на пресконференция от Марио Драги, е силно западно – центричен. Това бяха заключенията на участниците в експертната дискусия „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, организирана от Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), с подкрепата на Dir.bg.
Докладът на Марио Драги е поръчан от Европейската комисия, а следващият месец предстои заседание на Европейски съвет, на което ще се обсъди неговото съдържание.
„Много от заложените политики отразяват реалностите и интересите на икономиките в Западна Европа, не в нашия регион“, коментира Сергей Станишев, министър-председател на Република Бъгария (2005-2009), член на Европейския парламент (2014-2024).
По думите му политическата воля за промяна в Европа нараства и ние като страна трябва да изпълним три условия – да излезем от удобната позиция на изпълнители на европейски политики, да спрем да изпълняваме само чужди решения и да бъдем консуматори по линия на Зелената сделка.
„Пасивността не е добър път за развитие. Трябва ни национален, широко обществен, експертен, икономически и политически диалог по всички направления в доклада, за да формираме национална позиция. Ясно е, че сами няма да се справим, нужни са ни съюзници и партньори на базата на общи интереси“, категоричен е Сергей Станишев.
Той подчерта, че до момента в България нямаше публична дискусия по тази тема, както и реакция от политическите сили след излизането на доклада на Драги.
Ключови послания от доклада
Докладът ясно казва, че Европа губи състезанието от САЩ и Китай. Европа залага на традиционни сектори, като автомобилостроенето, но и там изоставаме. В технологиите и иновациите още повече.
В Европа приемането на един закон е много бавно – средно две години, а при по-сложните въпроси, този процес може да отнеме три и повече години. За да оцелее в тази среда, Европа трябва да се промени радикално. Има необходимост от индустриална политика – да се търсят нови източници на растеж и да се осигурят цени, които правят индустрията конкурентоспособна.
Според доклада на Драги Европа има спешна необходимост от инвестиции – 750-800 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции. За тази цел трябва да се активизира частният капитал. Това е ясна индикация за нарастващия натиск да се направи нещо, тъй като Европа изостава от конкурентите си.
„Бъдещата структура на ЕК показва, че ще се работи върху част от идеите на Драги. Комисията даде заявка, че бюджетът на ЕС за следващите 7 години ще бъде структуриран по различен начин, насочен към високи технологии и иновации. Трябва да спрем да се концентрираме върху собствените си вътрешни проблеми и да формираме наши позиции, които да ни изведат напред и да формираме бъдеще, достойно за българските граждани“, обобщи Сергей Станишев.
Докладът на Марио Драги не казва нищо ново
Юлиян Попов, министър на околната среда и водите (2013-2014) поясни, че докладът Драги не казва нищо ново – Европа е неконкурентоспособна и изостава от конкурентите си.
„Докладът предлага една стратегия за индустриално развитие, но той също така казва, че Европа няма отстъпление от Зелената сделка и целите за декарбонизация. Трябва да се инвестира в нови технологии и да насочим вниманието си към иновации, обвързани с декарбонизацията“, обясни той.
Юлиян Попов също изрази мнение, че в доклада на Марио Драги липсва Източна Европа.
Изпълнителният директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) Светла Костадинова обясни, че без правила и правилни стимули нищо не може да се постигне. Свободата в бизнес средата според нея е другото нещо, върху което трябва да акцентираме.
„Доказано е, че свободните икономики се декарбонизират много по-бързо. За съжаление в България икономическата свобода намалява, както и в целия регион“, посочи тя.
Според изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов САЩ се развиват бързо през последните години и стават много по-привлекателни за правене на бизнес.
„Време е създаването на нови политики да влезе малко в пауза. Свръхрегулирането вече дава негативни ефекти и никой не прави анализ колко ефективни са новите регулации и тук не говорим за правосъдието. Нашата работна ръка става все по-скъпа. Източна Европа има големи възможности за развитие, а България има нужда от активно правителтво“, категоричен е той.
