Европа е изправена пред „екзистенциално предизвикателство“ да увеличи производителността си, се посочва в дългоочаквания доклад на Марио Драги от 400 страници за европейската конкурентоспособност, като основните приоритети са фокусирани върху напредъка на технологичния сектор и осигуряването на успешен преход към климатична неутралност, пише euractive.com.
„Сега повече от всякога трябва да разчитаме на производителността, но производителността е слаба, много слаба. Ако Европа не успее да увеличи производителността, ще бъде невъзможно да отговори на политическите си амбиции“, каза Драги на пресконференция, представяща доклада в понеделник (9 септември).
По думите му няма как Европа да стане веднага лидер в новите технологии, както и независим играч на световната сцена. Няма да можем да финансираме нашия социален модел и ще трябва да намалим някои, ако не и всичките си амбиции, смята Драги.
През последните две десетилетия ЕС наистина загуби позиции пред глобалните конкуренти.
„Отвори се голяма разлика в БВП между ЕС и САЩ“, се отбелязва в предговора, като докладът приписва 70% от разликата в БВП на глава от населението на по-ниското ниво на производителност в Европа.
Тъй като разполагаемият доход на глава от населението в САЩ е нараснал почти два пъти по-бързо, отколкото в ЕС от 2000 г. насам, „домакинствата в Европа са платили цената с пропуснатия жизнен стандарт“, се посочва в доклада.
„Разликата в производителността между ЕС и САЩ до голяма степен се обяснява с технологичния сектор, тъй като ЕС е слаб в нововъзникващите технологии, които ще стимулират бъдещия растеж“, пише Драги.
Той отбелязва също, че основната причина производителността на ЕС да се различава от производителността на САЩ в средата на 90-те години е била неуспехът на Европа да се възползва от първата цифрова революция, водена от интернет.
Европа трябва да удвои технологичните иновации
Драги смята, че някои дигитални сектори, като облачните изчисления, са „загубени“ за Европа по отношение на конкурентоспособността в световен мащаб, но той вярва, че „Европа не трябва да се отказва от развитието на вътрешния си технологичен сектор“.
„Важно е компаниите от ЕС да поддържат позиции в области, където се изисква технологичен суверенитет“, пише той, отбелязвайки, че това ще позволи на ЕС да стимулира иновациите в широк спектър от индустрии, включително енергетика, фармацевтични продукти, материали и отбрана.
Той смята, че ЕС „все още има възможност да се възползва от бъдещи вълни на цифрови иновации“, цитирайки услугите за автономна роботика или изкуствен интелект (AI).
Драги също така подкрепя регулирането на ниво ЕС и по-силните инвестиционни възможности на ЕС за насърчаване на технологичните сектори на ЕС, включително телекомуникациите и космоса, както и сектора на чистите технологии.
Декарбонизация на ЕС
По темата за декарбонизацията Драги призовава за по-добра координация на европейските политики.
“Въпреки че преминаването към неутрална по отношение на климата икономика може да бъде възможност за растеж за индустрията на ЕС, ако Европа не успее да актуализира своите политики, съществува риск декарбонизацията да противоречи на конкурентоспособността и растежа“, пише Драги.
В момента компаниите в ЕС са изправени пред високите цени на енергията, които са два до три пъти по-високи от тези в САЩ, докато природният газ струва четири до пет пъти повече.
“За да намали цените на газа, Европа се нуждае от „всички налични решения“, от ядрени до улавяне на въглероден диоксид, подкрепени от разширени извънредни правила за ускоряване на издаването на разрешения за електроцентрали и мрежи”, пише в доклада.
Драги вярва, че „секторът на чистите технологии страда от същите бариери, пред които е изправен и цифровият сектор“, като призовава за по-последователно регулиране на ниво ЕС и подобрен достъп до инвестиции.
Увеличаване на производителността
Увеличаването на производителността също ще бъде от решаващо значение за поддържане на публичните инвестиции, необходими за цифровизиране и декарбонизиране на икономиката. Докладът изчислява, че Европа се нуждае от допълнителни €750-800 милиарда инвестиции годишно.
Докато Драги отбелязва, че частните средства могат да бъдат привлечени чрез по-дълбока интеграция на Съюза на капиталовите пазари, той предупреждава, че „частният сектор няма да може да поеме лъвския дял от финансирането на инвестициите без подкрепата на публичния сектор“.
„Колкото по-склонен е ЕС да се реформира, за да генерира увеличение на производителността, толкова повече фискално пространство ще се увеличи”, подчертава Драги.
Съвместните фондове на ЕС обаче трябва да бъдат запазени за общи европейски цели, като отбрана и „революционни иновации“ – но само ако страните от ЕС могат да постигнат споразумение.
