Понятието надлежна проверка (due diligence) намира приложение в бизнеса под различни форми. Прилагайки една от приетите дефиниции, надлежната проверка е термин, който най-често се свързва с доброволни проучвания и анализ на финансова и правна информация преди подписване на договори. Процесът се прилага от купувачите в ситуации на сливания и придобивания на бизнеси, като средство за установяване на твърденията, направени от купувача.
Типове надлежна проверка
В тази връзка една такава сделка може да включва различни типове надлежна проверка: административна, финансова, оценка на активи, човешки ресурси, екологична. Независимо дали говорим за продажба или сливане, процесът на надлежна проверка е препоръчително да се извършва непрекъснато в компаниите и от различните заинтересовани страни – бизнес партньори, доставчици, продавачи и купувачи, за да се гарантира съответствие.
В последните години терминът се споменава по-често като част от насоки и документи на международни организации. Това са примерите на насоките, подготвени от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР), които включват надлежна проверка свързана с: отговорно бизнес поведение, веригите за доставки на минерали от региони засегнати от конфликти, рамка, съдържаща насоки за веригите за доставки в селското стопанство, обезлесяването, и детския и принудителен труд.
Общото между тези документи е препоръчителният характер на насоките и процесът на надлежна проверка. Наблюдава се и тенденция за задължителен характер на процеса за надлежна проверка, който е заложен и в регламента за контрол на търговия с дървесина, където се наблюдават различни мерки и процедури, които са наречени „система за надлежна проверка“. Задължителният характер на този вид надлежна проверка е показателен за нуждата от непрекъснат процес на мониторинг, в който всеки участник във веригата на доставки носи отговорност за прозрачност и предприемане на определени действия.
Надлежна проверка в сферата на устойчивото управление
Процесът за извършване на надлежна проверка е силно изразен в сферата на устойчивото управление. По смисъла на докладването на ESG аспектите на дейността на компаниите се употребява термина „надлежна проверка на устойчивостта“. Дефинирана е спрямо международно признати инструменти на ОИСР и ООН и целта е да се предприемат редица мерки от компаниите, с цел справяне с/адресиране на потенциални неблагоприятни въздействия върху околната среда и хората.
Макар и да не се споменават изрично човешките права, надлежната проверка на устойчивостта е същата като тази заложена в Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, и също така стои в основата на новото „задължение за корпоративна надлежна проверка“, заложено в Директивата за корпоративна надлежна проверка и корпоративна отчетност. Тук процесът ясно поставя изискването за извършване на надлежна проверка от компаниите в цялата верига на стойността, за да се намали потенциалното неблагоприятно въздействие върху човешките права. Процесът по същество представлява оценка на риска върху най-изявените рискове за човешките права, които могат лесно да се идентифицират спрямо индустрията и локацията на дейността.
Данните показват, че голям брой компании извършват доброволна надлежна проверка върху човешките права, но развитието в Германия, Холандия, Великобритания, Франция, са показателни за нуждата от задължителен характер на надлежната проверка. Нужна е промяна във фокуса, който досега се концентрира на извличане на материални облаги за сметка на природните ресурси, околната среда и човешките права.
Независимо коя надлежна проверка ще изберете, най-същественото е, че независимо къде се намирате, това изискване ще ви обхване или по отношение на отчетността, или по отношение на задължението за корпоративна надлежна проверка. И макар фокусът да е върху по-големите компании, вече се вижда и въздействието върху веригите на доставките.
Прочетете още:
