Често докато четем или гледаме новините, попадаме на шокиращи вести, свързани с околната среда и климатичните промени. От пожари до наводнения, покачващи се температури или изчезващи животински видове – негативните новини като че ли ни затрупват ежедневно. В такива моменти е възможно да се чувстваме безсилни срещу проблема, да изглежда сякаш няма решение и светът и човечеството са обречени. Тези трудни емоции, свързани с климатичните промени, си имат име – еко тревожност, или климатична депресия.
Еко тревожността се описва като безпокойство за сегашните и бъдещи вреди на околната среда, причинени от климатични промени и човешка дейност. Също така климатичните промени имат ефект върху психическото ни здраве.
Фактите
Ново академично проучване от University of Bath в Англия изследва как се чувстват 10,000 юноши между 16 до 25 годишна възраст спрямо климатичните промени. Проучването се провежда в 10 държави – Австралия, Бразилия, Финландия, Франция, Индия, Нигерия, Филипините, Португалия, Англия и САЩ.
Резултатите показват емоциите в изследваната група спрямо климатичните промени. От тях 59% са изключително притеснени и 89% са умерено притеснени за климатичните промени по света. Над 50% от участващите в проучването отбелязват емоции като тъга, тревожност, гняв, безсилие, безпомощност и вина по темата.
При положение, че толкова голяма част от хората по света са изправени пред това състояние, какво могат да направят бизнесите и компаниите, за да подкрепят и облекчат тези негативни емоции?
Решенията
Според проучване на Футера, цитирано в списание Форбс, 88% от консуматорите искат компании и марки да им помагат да живеят по-екосъобразно и етично в ежедневието си. Дали ще сме консуматори или работници към една компания, действията ѝ в посока на екосъобразност и устойчив бизнес модел оказват влияние върху нашето възприятие за климатичните промени и възможните решения. Когато виждаме един добър пример в нашето ежедневие, не се чувстваме толкова сами в действията си.
Една от първите стъпки преди да се започне какъвто и да е тип действие е идентифицирането на потенциалния проблем.
„Ако дадена компания иска да се захване с тази тема, нека първо да разясни на служителите си какво представлява климатичната тревожност“, казва Балин Балинов, координатор на кампания „Енергийни решения“ в „Грийнпийс“ – България.
„Преди да се зададе въпросът „Съществува ли това, някой изпитва ли го в нашия екип“, трябва да обясним какво значи това. На този етап, темата все още е сравнително непозната, особено в България“, добавя той.
Ако се идентифицира такъв проблем, тогава вече компанията може да предприеме стъпки към справянето с него.
ESG практиките
Един от начините за облекчаването на еко тревожност е развитието на бизнеса в устойчива посока чрез интегриране на ESG практики. Те могат да бъдат разновидни, но да подпомогнат на служителите си да се чувстват подкрепени във вярванията и каузите си.
Европейската консултантска фирма “Мойети” работи с компании от всякакъв размер към по-устойчив бизнес модел и ESG практики. Двете основателки Ема Уолш и Лидия Мартин Веласко вярват, че промените започват с малки, постижими цели.
„Понякога е трудно да видим връзката между климатичните промени и бизнеса… Бизнесът трябва да се грижи за нуждите на служителите си… Например, компаниите могат да организират събития, в които всички могат да участват. По този начин може бизнесът да покаже устойчивите си практики и това е в полза на всички. В полза е на служителите, защото те ще се гордеят да бъдат част от тази дейност. В полза е на бизнеса, защото получава признателност и е в полза на всички останали, защото ще се радват да подкрепят бизнес, който иска да се грижи за тях и за околната среда,” казва Лидия Мартин Веласко, която освен съосновател на “Мойети” е посланик на Европейския пакт за климата, инициатива на Европейската Комисия.
Важно е да се отбележи, че е от изключителна важност дали тези инициативи ще са искрени и добронамерени. Ако не са, тогава има опасност компанията да извършва грийнуошинг (greenwashing), или претендиране на устойчивост без реални действия и отчетност на процеса. Тази маркетинг тактика подвежда консуматорите и ги лишава от реалния избор да подкрепят екосъобразни и устойчиви бизнеси.
Елица Станева-Бритън е психолог с научни интереси по темата на климатичните промени и как те влияят на психическото ни здраве. Според нея, компаниите имат изключително важна роля в подпомагането на регулацията на тези негативни емоции. Тя също подкрепя и вярва в малките промени в позитивна посока.
„Особено с навлизането на повече млади хора в реална работна среда, работодателите трябва да наблегнат на проблема дори и с прости стъпки като климатични кампании в офиса, кофи за рециклиране, финансова помощ и насоки към групи за психологична подкрепа, допълнителни дни за доброволчески труд, допълнителни платени дни, когато някой не се чувства психически стабилен, фонд за кауза, и т.н.“, казва тя.
Силата на общността
Един преобладаващ съвет за справянето с еко тревожността е намирането на общност с еднакви възгледи и цели. Друг реалистичен начин да се почувстваме по-оптимистични спрямо климатичните промени е да прекарваме повече време в природата.
Балин Балинов обяснява как тези две тактики могат да се съчетаят в работната среда:
„Със сигурност такава общност може да бъде създадена в рамките на екипа… Тук се сещам за различните тиймбилдинги, които много компании организират. Според мен тиймбилндингите от тук нататък могат да бъдат все по-свързани със зелени практики, с природата, с околната среда, с климата, с биоразнообразието, с връзката на хората с природата. Защото тя се губи. За съжаление, когато сме в офисите се чувстваме все по-откъснати от природата. Ако имаме повече възможност да се сливаме с нея, това би се отразило много добре на всеки един от нас,” казва той.
Еко тревогата и климатичната депресия далеч не са нещо ново. Но предизвикателството пред което са изправени бизнесите да адресират и помогнат на служителите си, които се чувстват по подобен начин все още е сравнително нова тема.
Въпреки безсилието и страха, които усещат еко тревожните хора, компаниите могат да бъдат подкрепа и място за надежда и колективно действие.
