Установено е, че богатите страни имат въглероден отпечатък от начина си на живот до 17 пъти по-висок от климатичните цели. Нов доклад на Института „Hot or Cool“ предупреждава, че изпълнението на Парижкото споразумение и ограничаването на глобалното затопляне до под 1,5°C ще бъде практически невъзможно, без да се обърне внимание на неравенството и свръхконсумацията.
Базираният в Берлин мозъчен тръст анализира въглеродния отпечатък на 25 страни, обхващащи високи, горни средни и долни средни доходи – най-широката оценка от този вид. Той установи, че страните с високи доходи трябва да намалят средните си емисии от начина си на живот с 82% до 94%.
Въпреки това, нито една от страните, участващи в извадката, не е на път да постигне климатичните си цели, като страните с горни средни доходи и страните с по-ниски средни доходи трябва да намалят средните си емисии от начина си на живот съответно с до 81% и 67%.
Страни с високи доходи и най-висок въглероден отпечатък от начина на живот
Съединените щати оглавиха класацията, като средните емисии са 17 пъти по-високи от необходимите за начин на живот, съобразен с Парижкото споразумение. Следват Австралия (12 пъти по-високи) и Канада (11 пъти по-високи). От 25-те страни, участващи в извадката, всяка страна от ЕС е категоризирана като страна с високи доходи. Беше установено, че Италия е най-големият замърсител, с емисии, свързани с начина на живот, 7,5 пъти по-високи от изискваните климатични цели, следвана от Германия, Португалия и Естония. Гърция има най-ниските средни емисии, свързани с начина на живот, в рамките на групата с високи доходи, но все още надвишава целите с над пет пъти.
„Оставащият въглероден бюджет сега е толкова малък, че националните правителства по света ще се изправят пред сериозен избор дали да се съсредоточат върху посрещането на обществените нужди или върху справянето с последиците от изменението на климата, освен ако спешно не бъдат взети драстични мерки. Климатичната и социалната криза са неразделни, като нарастващите емисии и разширяващите се неравенства се подсилват взаимно“, казва д-р Луис Акенджи, изпълнителен директор на Института „Hot or Cool“ и водещ автор на доклада.
Какви промени в начина на живот могат да намалят въглеродния отпечатък?
Изследователите очертаха три ключови области за директно справяне със свръхконсумацията и значително намаляване на въглеродния отпечатък на глава от населението, свързан с начина на живот.
Храненето, жилищното настаняване и транспортът постоянно се класират като основни двигатели на емисиите, като представляват от 66 до 95% от общия въглероден отпечатък в различните групи по доходи.
В резултат на това експертите препоръчват приемането на растителна, вегетарианска или планетарно здравословна диета, която може да намали 1000–2500 килограма CO₂e на човек годишно, в зависимост от контекста на страната.
Отказването от личните автомобили в градските райони и преминаването към обществен или активен транспорт, както и преструктурирането на градското планиране, така че повече хора да живеят по-близо до работа или училище, също могат да окажат значително въздействие. И двата фактора могат да спестят повече от 1000 кг CO₂e на човек годишно, особено в страните, зависими от автомобилите.
Модернизирането на сгради, използването на нисковъглеродни материали и преминаването към чисти отоплителни и охладителни системи също могат да намалят търсенето на енергия и емисиите, свързани с начина на живот.
Ще помогне ли прилагането на „таван на богатството“ на околната среда?
Промените в личния начин на живот обаче ще помогнат само до известна степен, тъй като най-богатите 10% от световното население са отговорни за почти половината от всички емисии, а долните 50% представляват по-малко от една трета.
Докладът призовава за „системна промяна“, като твърди, че прилагането на глобално координирани данъци и тавани на богатството е необходимо за изпълнение на Парижкото споразумение. Това включва прогресивни данъци върху доходите, богатството и наследството; всеобхватно данъчно облагане на капиталовите печалби; съотношения максимален доход към минимален доход; както и абсолютни тавани на богатството.
„Приходите трябва да бъдат пренасочени за финансиране на универсални основни услуги и ориентирана към достатъчност инфраструктура. Днес, глобално координираните действия по отношение на богатството и данъчното облагане биха могли както да осигурят достатъчно финансиране за всички, така и да намалят социалното напрежение, което подкопава сътрудничеството в областта на климата“, се посочва в доклада.
