В проучванията за начина на мислене, в зависимост от дадените отговори, участващите получават отговор дали имат нагласа за растеж или мислят фиксирано. Вярата, че уменията не могат да се развиват и че интелигентността има пределна точка, след която не може да се развива, издават за фиксиран начин на мислене. Хората с нагласа за растеж са убедени, че дори и да отнеме време, постоянните усилия водят до прогрес.
Разликата в нагласите
Една и съща ситуация или събитие провокира различни мисли и реакции у хората. Когато човек стартира бизнес, може да подходи по два начина ако не е специалист по финанси. Ако има фиксиран начин на мислене може да си каже “не се справям добре с математиката, така че финансите със сигурност ще ме затруднят”. Хората с нагласа за растеж ще видят възможност в това и ще помислят “не разбирам от финанси, но това е добър момент да науча повече по темата”.
Мислейки за изобилието като начин на мислене, от всяко предизвикателство се търси възможност за подобрение и усвояване на нови знания. Предвид многото предизвикателства, с които се сблъскват стартиращите предприемачи или хората в началото на кариерата си, нагласата за растеж може да бъде инструмент по пътя към бъдещия успех.
Защо е нужна нагласа за растеж?
Харвардското бизнес училище е идентифицирало четири причини хората да се нуждаят от нагласа за растеж. При кариерна промяна или развиване на портфолио кариера, този начин на мислене позволява излизането извън текущата сфера на дейност и разучаване на нови хоризонти. Освен това развива издръжливостта и умението по-бързо човек да излиза от трудни ситуации и да продължава напред. Фиксираният начин на мислене ограничава хората и не им позволява да се учат от грешките си заради вярата им, че подобрение не е възможно.
Не на последно място, валидна е фразата на Аристотел, че „колкото повече човек знае, толкова повече разбира, че не знае”. Това кара хората да останат скромни и земни.
Силата на “все още”
Използването на фрази като “не умея това”, “няма да се справя” или “веднъж вече се провалих в това” затварят ума. Човек сам си поставя тези ограничения. Голяма сила има в това накрая на такива фрази да се добави “все още”. “Нямам решение на този въпрос все още” дава доза позитивизъм и позволява на по-креативните мисли да потърсят отговор.
Награда за усилията
Често много фактори, от които зависи успеха на дадена задача, са извън контрола на един човек. Поставянето на фокус върху крайните резултати вместо на по-малките стъпки по пътя, които са завършени с много усилия, отнема от радостта от свършеното. За да поддържа мотивацията си висока, човек трябва да похвали сам себе си за положените усилия, които стъпка по стъпка придвижват голямата цел напред.
