Заобикалящият свят е изпълнен с тревожности и стрес, затова ключово умение е изграждането на психологическа устойчивост. Това е способността на човек да се адаптира позитивно в рискови и кризисни ситуации. Освен това, устойчивостта е и способността за възстановяване на човек отново в първоначалното състояние след преживяване на стрес и напрежение.
Когато ресурсите за подкрепа на човек са по-малко от нивата на стрес, които преживява, а изискванията на средата се увеличават, справянето с трудностите става все по-сложно.
Емоционална устойчивост
Емоционалната устойчивост на човек намалява когато му/ѝ липсва социална подкрепа или връзка с другите. Когато човек няма възможност да общува със семейството си или приятели, но и не търси професионална помощ, се изолира социално. Тогава започва да страда както менталното, така и физическото здраве. Бърнаут е причината човек да усеща ниски нива на енергия и на мотивация, като в същото време има усещане за вина заради високите нива на стрес.
Изграждане на умения
Проявяване на емпатия е способността човек да се постави на мястото на друг, за да разбере неговите чувства и мотивацията за неговите действия. Емоционалната интелигентност комбинира познаването и управлението, съответно на собствените емоции и на тези на другите.
Осъзнаването на това, което е под контрола на човека, и това, което не е, фокусът може да се постави върху кръга на контрола. Например собствените мисли, чувства, думи и действия на човек са в неговия кръг на контрол, докато това, което другите мислят или казват, както и събития в миналото не могат да бъдат контролирани.
Техники за справяне
Хората, изградили психологическа устойчивост, успяват да избягат от негативните тенденции да минимализират или да преувеличават мащаба на нещо, с което са се захванали. Когато списъка със задачи е прекалено голям и човек блокира, виждайки заплаха от провал и разочарование, разписването на малки стъпки, които ще доведат до решаването на голяма задача е ключово за нейното постигане.
Друг феномен, за който трябва да се внимава, е склонността към влошаване. Това е неосъзнат предразсъдък, който кара човек да изпита усещането, че миналото е в пъти по-добро от това, което се случва в настоящето. Това е тенденцията да се гледа на миналото в крайно позитивна светлина, докато настоящето изглежда крайно негативно. Когато хората виждат света само в лошата му светлина, те губат способността да взимат рационални решения за бъдещето си. Психологически устойчивите хора успяват да се фокусират върху оптимистичните новини и тенденции – както в своя живот, така и в обществото като цяло.
