От електрически мрежи, устойчиви на бури, до електрифициране на пристанището си, Билбао прилага някои авангардни решения за изменението на климата. Градът предлага много места за своите жители и посетители по време на горещите вълни. Билбао разполага със 131 „климатични убежища“ – климатизирани сгради и зелени пространства, където хората могат да се разхладят, пише euronews.com.
Те са популяризирани тази година от екип за работа с обществеността, държащ бели чадъри в допълнение към обичайните канали. Временни фонтани са поставени в най-оживените райони на града.
От статично към динамично градско планиране
Най-големият център за приложни изследвания в Испания “Tecnalia” се намира в зелен научен парк, а звеното „Енергия, климат и градски преход“ е заето с прилагането на съвременни технологии към някои от най-сложните възли в действията по отношение на климата.
Патрисия Молина ръководи стълба „Град, територия и околна среда“ в това звено. Нейният екип може да картографира градовете с изключителни детайли. Включително например дали даден жилищен блок има асансьор или климатик. В комбинация с демографските статистики, това им помага да видят къде жителите са най-уязвими по време на екстремни горещини.
Като се има предвид уязвимостта на Билбао към речни наводнения, те също така са картографирали канализационната система и пътната мрежа на града, включително броя на превозните средства и достъпа до алтернативни маршрути, ако има наводнение.
А с дигитални близнаци – виртуални копия на градове – те могат да тестват ефикасността на решенията, базирани на природата, дори до това кои дървесни видове ще имат най-бърз темп на растеж при изменението на климата.
„Намерението е да се подобри вземането на решения. Това е крайната цел. Анализът на “Tecnalia” се използва за средносрочно и дългосрочно планиране за властите, като им помага да видят къде инвестициите са най-необходими и най-ефективни.”, коментира Ефрен Фелиу Торес, ръководител на програмата за адаптация към изменението на климата.
Уникална екосистема от публични и частни партньорства
“Tecnalia” е приблизително наполовина подкрепена от частно и публично финансиране – съвместно усилие, насърчавано от регионалното правителство. Друго въплъщение на този подход е “B Accelerator Tower” (BAT), публично-частен център за предприемачество, разположен във втората най-висока сграда в Билбао.
200-те членове на BAT включват корпоративни гиганти като Iberdrola и Triodos Bank, основните институции в баския регион, и десетки стартиращи компании. Woza Labs, е стартиращ бизнес който разработва дълбокотехнологични основи за решаване на предизвикателствата, свързани с климата и устойчивостта. Компанията със седалище в Билбао си партнира с Iberdrola, за да подобри управлението на мрежата си, като идентифицира къде електропроводите са най-застрашени в краткосрочен план и къде трябва да се изградят нови, за да се увеличи максимално тяхната устойчивост.
Това се постига чрез интегриране на различни набори от данни – включително геопространствена информация и данни от енергийната компания за нейните съоръжения и минали инциденти – в една прогнозна платформа.
„Това, което виждаме днес, е, че компаниите, правителствата, публичните институции не са готови за измерване на климата, техните системи не са готови да работят в по-нестабилна среда. Тъй като изменението на климата причинява по-силни бури, горещи вълни и горски пожари, тази нестабилност трябва да бъде включена в системите.“, казва главният изпълнителен директор и съосновател Себастиан Приоло.
Упражнявайки данъчната си автономия, Провинциалният съвет на Баската автономна област има стимули за насърчаване на иновациите и декарбонизацията. Например, корпоративното данъчно облекчение за инвестиции в чисти технологии наскоро бе увеличено на 35%.
По-зелени хоризонти за пристанището на Билбао
Променящата се история на Билбао е илюстрирана по-добре от неговото пристанище, четвъртото най-натоварено в Испания. Желязна руда отдавна се е добивала от околните хълмове, снабдявайки арсеналите на испанските крале. Но добивът се превръща в голям бизнес през деветнадесети век, воден от британски индустриалци. Криволичещата река Нервион е изправена по пътя към доковете на Стария град, а музеят „Гугенхайм“ е построен върху изоставен доков район.
Сега, обградено от тези хълмове, няма повече място за разширяване на пристанището на Билбао. Пристанището е инвестирало милиони в електрифицирането на своите докове; набор от вятърни турбини на сушата, вълнови паркове и слънчеви панели са част от плана му за самодостатъчност и създаване на наземно електрозахранване (OPS).
То също така си сътрудничи с индустриалните обекти, които са в непосредствена близост, предоставяйки им пространство за разработване на зелен водород, което е основна част от плановете на региона.
Именно защото Бискайският залив бе основна част от индустриалната революция, сега е зает с изграждането на по-зелено бъдеще – работейки с това, което има.
