Тъй като глобалните предизвикателства стават все по-взаимосвързани, процесите, предназначени да ги решат, са под напрежение. Преговорите за климата, например, вече могат да обхванат повече от 120 точки от дневния ред, компресирани в рамките на няколко дни. Делегатите са изправени пред над 100 000 страници материали, често с ограничена подкрепа и още по-ограничено време. На фона на тази нарастваща сложност, дипломацията все повече се определя не от несъгласие, а от несъответствие.
През юли 2025 г. група преговарящи за климата от девет африкански държави, представляващи над 178 милиона души, се събраха в кампуса на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) в Бон, за да опитат нещо ново. Подкрепени от изкуствен интелект (AI), те се включиха в жив, съвместен процес, който им помогна да структурират приоритетите, да идентифицират споделени позиции и да ускорят съгласуването.
Това не беше симулация. Това беше реален проект, съвместно ръководен от Центъра за многостранни преговори (CEMUNE) и ComplexChaos, стартираща компания, базирана в Силициевата долина и подкрепена от фонд за рисков капитал, председателстван от Рийд Хофман и финансиран от Бил Гейтс, Джеф Безос и Марк Зукърбърг.
„Това, което видяхме, беше силата на ранната, напълно приобщаваща координация“, заяви Хю Дейвис, управляващ директор на CEMUNE.
В сесиите участниците използваха изкуствен интелект, за да генерират структурирани въпроси, да извадят наяве пренебрегнати перспективи и да синтезират информация за преговори в реално време. Опитът помогна за трансформирането на фрагментираната подготовка в по-приобщаващ и уверен процес. Според обратната връзка след сесията, 91% от участниците съобщиха, че са разкрили прозрения, които иначе биха пропуснали; възприеманото съвместно присъствие се утрои по време на самостоятелната подготовка; емпатията се увеличи с 35%; а времето за координация беше намалено с 60%.
„Чувствах се сякаш имах някой до себе си в стаята — въпреки че преговарях сам“, сподели Самбу Кинтех от Министерството на околната среда в Гамбия.
„Този инструмент ви помага да разберете вашата позиция, но също така и гледните точки на другите, което прави компромиса по-постижим“, добави Естер Миреку от Агенцията за опазване на околната среда на Гана.
„Изкуственият интелект предлага нещо рядко – потенциала за изравняване на условията. Той може да подобри капацитета на недостатъчно представените гласове и да направи преговорите по-приобщаващи“, отбеляза Сесилия Ндженга, директор в Секретариата на UNFCCC.
AI като инфраструктура за участие
В различни сектори се полагат усилия за преосмисляне на начина, по който големи, разнообразни групи се координират и вземат решения – особено под натиск от време.
Неотдавнашна статия от Фондация „Карнеги“ за международен мир описва как AI може да отключи „обществена мъдрост“ чрез синтезиране на колективен принос и подкрепа на обсъждащите процеси. По подобен начин Проектът за колективен интелект, организация с нестопанска цел, фокусирана върху иновации в управлението, разработва набор от инструменти за обществено благо, които включват системи за конституционно съгласуване с отворен код, интерфейси за обсъждане, поддържани от AI, модели, които симулират интересите на бъдещите поколения или нечовешки заинтересовани страни.
Други организации, включително Talk to the City (Институт за цели на AI), ThinkScape, CrowdSmart и Janars, експериментират с обратна връзка в реално време, рояков интелект и модели за диалог, базирани на агенти. Въпреки че всеки от тях варира по форма, те споделят обща цел: превръщането на AI от инструмент за индивидуална производителност в средство за колективна яснота.
Координационна разлика
Перспективата на тези системи не е в замяната на човешкия фактор, а в подобряването на условията, при които се упражнява човешката преценка. В дипломацията – както и в корпоративната стратегия, филантропията или общинското управление –основният въпрос остава един и същ: „Как да се съгласуваме въпреки сложността, бързо и справедливо?“
„Преговарящите днес се сблъскват не само с техническа сложност, но и с информационно претоварване. Изкуственият интелект трябва да се използва не за заместване на дипломацията, а за нейното укрепване“, казва Педро Иво Фераз да Силва от името на бразилското председателство на COP30.
Реалността е, че много от нашите институции не са проектирани за днешния мащаб на взаимозависимост. Нашите инструменти за координация – електронни таблици, слайдове и пощенски кутии – често са крехки под натиск. Резултатът е процес, при който много участници се чувстват нечути и много стратегии са реактивни по подразбиране.
Изкуственият интелект предлага нов слой инфраструктура, който помага на групите да слушат по-добре, да се фокусират по-бързо и да документират съгласуването, когато то се появи. Когато това се случи, резултатите се подобряват, не само защото са по-технически обосновани, но и защото повече хора виждат себе си в процеса.
„Вдъхновяващо е да се види как компании като ComplexChaos използват нашите усъвършенствани модели с изкуствен интелект, за да опростят сложна и многостранна информация. Този подход не само подобрява резултатите от преговорите, но и осигурява по-голяма приобщаемост и равнопоставеност в глобалната дипломация“, каза Еманюел Лубанзадио, ръководител за Африка в OpenAI.
От диалог до внедряване
Работата в Бон е част от по-голяма инициатива: #Geneva10, група от старши специалисти от Световната търговска организация, Института на ООН за обучение и изследвания, Международната организация на труда, Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец и други, изследващи как тези инструменти могат да се използват отвъд климата, за да подпомогнат координацията в общественото здравеопазване, миграцията и възстановяването след конфликти.
Тези разговори не са теоретични. Глобалните системи – от хуманитарния отговор до финансирането на климатичните промени – изискват повече от нови политики. Те изискват споделено разбиране. Като прави съгласуването по-прозрачно и повторяемо, подкрепеното от изкуствен интелект улесняване предлага алтернатива на модела на „бъркотия в последния момент“, който определя много международни процеси днес.
Какво следва?
ComplexChaos и CEMUNE планират допълнителни внедрявания преди COP30 и канят към сътрудничество правителства, неправителствени организации и междусекторни съюзи, работещи по сложни предизвикателства пред заинтересованите страни.
Работата по проектирането на инструменти за колективен интелект едва сега започва. Но посоката ѝ е ясна. Ако XX век е бил дефиниран от институциите за излъчване – парламенти, медии и мултинационални съвети – XXI ще бъде оформен от системи за участие, които могат да се движат със скоростта на сложността.
Това няма да се случи само благодарение на AI. Но изкуственият интелект, обмислено използван, може да помогне. Ако дипломацията трябва да остане инструмент за мир, приобщаване и прогрес, тя трябва да стане по-човешка, не въпреки изкуствения интелект, а с негова подкрепа.
