Разхищението на храна е глобален проблем. Хранителните отпадъци оказват ефект върху околната среда, икономиката и обществото ни.
Проблемът съществува в почти всяко едно домакинството защото често, когато пазаруваме не успяваме да сготвим или консумираме всички покупки. За съжаление, те биват изхвърляни.
Освен в домовете ни, разхищението на храна съществува и в хранителните магазини, ресторантите, пекарните и почти всяко място, което произвежда храна. За да са пълни витрините и за да имат избор клиентите, храната в изобилие често остава в излишък.
Всяка година в България се изхвърлят 600-700 хил. тона храна. Според Цанка Миланова от Българската хранителна банка половината от количеството би нахранило 1.5 млн. българи, които живеят под линията на бедността.
Както социален и икономически проблем, разхищението на храна влияе и на околната среда.
“Средно за един килограм изхвърлена храна се отделят около 2,5 кг. въглероден диоксид. Това взима предвид абсолютно всички ресурси от производството – вода, електричество, транспортни емисии, пакетиране, отделянето на метан при разграждането на храната”, казва Джейн Димитрова, един от основателите на foodObox.
Какво е foodObox?
Приложението foodObox е един иновативен начин да спасим качествена, годна за консумация храна, която трябва да бъде консумирана в кратък срок от време. Целта е да се установи връзката между потребителите и обектите, които имат излишък от храна, която могат да продадат на значително по-ниска цена.
Основателите Джейн Димитрова и Велин Керков прекарват години в чужбина, където виждат успешни примери за предотвратяване на разхищението в ХоРеКа бранша и решават да въведат такова решение и в България. Тяхната дейност стартира в средата на 2021 г. в България, а в края на 2022 г. пазара им се разраства и в Румъния.
Екипът на foodObox се състои от група ентусиасти, които са сплотени от общата страст да намалят хранителните отпадъци. Всеки хранителен обект може да бъде партньор на foodObox и да продаде храна, която е в повече. По този начин всеки може едновременно да спаси вкусна и свежа храна, както и да предотврати последиците от това тя да бъде изхвърлена.
Как да спасим храна с помощта на foodObox?
Отваряйки приложението foodObox потребителят лесно може да види обекти, които са обявили намалени храни под формата на “кутия изненада”. Описанието на кутията загатва какво може да има в нея, като например “кутия с пица и салата” или “сладка изненада” и цената е предварително обявена. Лесно могат да се филтрират категориите на храна, или диетичните предпочитания на потребителя. Взимането на храната става директно от обекта.
В момента, приложението foodObox работи в София, Пловдив и Варна. Повече от 300 разнообразни хранителни обекта работят с приложението и активно намаляват хранителния си отпадък.
“Дори вкъщи хората да се опитват да оптимизират брака и да няма разхищение, по заведенията е неизбежно. Точно заради това сме се фокусирали върху ресторанти, сладкарници, пекарни и супермаркети, където всеки ден се изхвърлят няколко хиляди килограма храна,” казва Джейн Димитрова. “По наши сметки до момента сме спестили около 10 т. въглеродни емисии от спасената храна,” споделя тя.
Ползи за бизнеса
Препродаването на храна чрез платформата на foodObox е напълно безплатно за бизнесите. Включвайки се в общността на хранителните обекти в приложението, всеки един бизнес може да допринесе за намаляването на излишна храна. Освен това, по този начин увеличават видимостта си на пазара и привличат нови клиенти.
Също така по-обстойните наблюдения върху бракуваната храна в края на деня дават възможността на бизнесите да оптимизират своето производство. В крайна сметка целта е една – възможно най-малко храна годна за консумация да бъде изхвърлена.
Препродаване и даряване на храна в България
Защо да препродаваме храна, която има опасност да бъде изхвърлена, вместо просто тя да бъде дарена?
През 2022 г. бяха въведени промени в Закона за ДДС, които премахнаха голяма част от пречките за търговските обекти да даряват храна. След поправките, бизнесите имат повече стимул да даряват храна, тъй като не плащат ДДС върху нея, ако стойността на даренията на година не надхвърля 1% от оборота на бизнеса. По този начин вместо бизнесите да унищожават излишната храна, за да бъдат облекчени от данъци, те ще могат да я даряват, както и към хранителни банки, така и към приложения като foodObox и foodonate.
“В момента разработваме нова платформа, foodonate. Фокусът е малко по-различен – изцяло за дарения. Всички продукти, които се предлагат във foodObox, ще се предлагат и там. Крайният потребител ще може да плати колкото пари иска за храна и наши доставчици я взимат и носят до дом или НПО, което подслонява хора в нужда”, разказват създателите на foodObox.
