Франция се обърна към Европейския съюз за помощ, след като обяви допълнителни средства за спасяване на „влошаващата се“ винарска индустрия, предава Евронюз. Френското министерство на земеделието отпусна в началото на декември 130 милиона евро за финансиране на нов, постоянен план за бране на лози, за да се ребалансира предлагането и да се възстанови жизнеспособността на затруднените ферми в най-уязвимите региони. Този процес включва отрязване и изваждане на лозите и корените им от почвата, обикновено с помощта на специализирано оборудване като дълбок плуг, и може да струва около 1000 евро на хектар. Министър Ани Женевар също поиска от европейския комисар по земеделие и храните Крисоф Хансен да финансира кризисната дестилация на непродаваеми излишъци. Това е процес, при който излишното предлагане се превръща в алкохол, използван за промишлени цели, а не за консумация.
Какво стои зад кризата с лозята във Франция?
Женевар казва, че страната, която е един от най-големите винопроизводители в света и дом на 11% от лозята в световен мащаб, постоянно се сблъсква с криза от няколко години. Тя обяснява влошаването с три проблема, включително „сериозно геополитическо напрежение“. Това се случва, след като Доналд Тръмп заплаши да наложи 200% мито върху европейския алкохол по-рано тази година, ход, който бързо беше отменен. Няколко месеца по-късно обаче беше обявено 15% мито върху износа за САЩ, ключов пазар за френската винарска индустрия. Експертите се опасяват, че митата, в комбинация с валутните курсове, биха могли да намалят годишните приходи от продажби на френски вина и спиртни напитки с около 1 милиард евро.
Продължаващият спад в консумацията на вино, особено на червените вина, също допринесе за кризата с лозята във Франция. Миналата година глобалната консумация на вино падна до най-ниското си ниво от повече от 60 години, докато множество проучвания сочат, че поколението Z (родените между 1997 и 2021 г.) напълно обръща гръб на алкохола. Освен това Женевар твърди, че проблемите на сектора са се утежнили от изменението на климата, което многократно е оказало влияние на реколтите в продължение на няколко години.
„Правителството е решено да спаси нашата винена индустрия в дългосрочен план и да ѝ позволи да се възстанови. Това не е поредният спешен план за коригиране на структурен дисбаланс, а инвестиция в нашия винен сектор и за земеделските производители в тези производствени райони“, посочва министърът.
Какво представлява изкореняването?
Идеята за изкореняване на лозята не е нищо ново. Смята се, че е възникнало през първи век, когато римският император Домициан наредил изкореняването на 50% от гроздето в Галия (древен регион на Западна Европа, който приблизително съответства на съвременна Франция) от страх, че то представлява конкуренция на римските вина. Оттогава субсидии за бране на лоза са въвеждани няколко пъти и сега това се счита за по-икономична мярка в сравнение с дестилацията или съхранението на излишъци.
„Днешните проблеми са свръхпроизводство на вино и голямо намаляване на потреблението, особено при червените вина, предимно в сектора на началното ниво. По-младите потребители са склонни да консумират по-малко вино, което тласка продавачите да намалят цените, което от своя страна понижава цените на ниво производители“, казва Пиер Мец, партньор в лозето Domaine Alain Chabanon в Terrasse du Larzac, Южна Франция.
Той обяснява, че производителите вече ще получават само около 0,80 евро за литър вино Бордо.
„Решението, предложено от лобистките групи на производителите, е да се намали производството. Трябва да се отбележи, че поддръжката на непродуктивно лозе все още струва пари. Например за да се избегне разпространението на болести. Съществуват и глоби, които трябва да се платят, ако не поддържате лозето си“, добавя Мец.
Има два различни начина за премахване на лозята – постоянно или временно. Последното има предимството, че позволява на собствениците на лозя да презасадят с устойчиви на топлина сортове, което им позволява да се адаптират към покачващите се температури, но това все пак намалява производството за няколко години.
Рискът от горски пожари
Изкореняването на лозята за постоянно е свързано със собствен набор от рискове, включително обезпокояване на дивата природа и възпрепятстване на предотвратяването на горски пожари. Европа е изправена пред повече горски пожари от всякога, тъй като сушите и покачващите се температури, причинени от изменението на климата, правят много региони на континента по-уязвими. Според Европейската комисия, площта, изложена на риск от горски пожари само във Франция, се очаква да нарасне със 17% до 2040 г.
Въпреки това, правилно поддържаните лозя биха могли да бъдат част от решението, тъй като изследванията показват, че лозовите парцели могат да действат като „противопожарни прегради“, като забавят разпространението на пламъците. Проучвания в пожароопасни райони показват, че горските пожари често спират в края на добре поддържаните лозя, при условие че пространството между редовете не е обрасло със запалима растителност. Мец обяснява, че рискът от горски пожари може да бъде смекчен чрез засаждане на живи плетове, изораване на дивата растителност и поддържане на общото състояние. Това обаче би довело до високи разходи, които стопанствата, които изберат да изкоренят лозята си, може да не могат да си позволят. Изкоренените лозя могат също така да направят място на земеделските производители да отглеждат култури като зеленчуци и зърнени култури, но повечето избират да оставят земята гола, тъй като това отново изисква първоначални разходи.
Как изменението на климата влияе на винената индустрия?
„Изменението на климата е ежедневна тема за собствениците на лозя“, казва Мец, посочвайки умножаването на горещите периоди, което се подхранва от глобалното затопляне.
Това лято множество части на Франция бяха поставени под повишена тревога за горещини, тъй като температурите се повишиха до 43℃ в части от Шарант и Од. Палещите температури бяха идентифицирани като ключов двигател на огромен горски пожар, който изгори 160 квадратни километра в Од.
„Тази поредица от горещи вълни създава и проблем с водата, тъй като има по-малко валежи, а запасите от подземни води са по-малки всяка година. Някои от големите производствени площи могат да оцелеят само с напояване, което става все по-скъпо с липсата на вода“, казва Мец.
През юни Европейската агенция за борба със сушата класифицира една трета от Европа като намираща се в условия на суша, а 10% от континента в състояние на криза. Във Франция повече от 30 000 жители на общините са имали нарушено водоснабдяване.
За разлика от масовите производители, Мец избира да не напоява лозята си или да използва торове, което според него принуждава растението да използва инстинкта си за оцеляване и се насочва към корените, за да търси подпочвени води. Той твърди, че добрите винопроизводители не се нуждаят от защита и трябва да могат да се адаптират към променящата се среда.
„Истинската помощ би била да се настоява за повишаване на качеството чрез намаляване на добива на хектар“, смята той.
