Израснал в постреволюционния Техеран, Кавех Мадани е бил изложен на недостиг на вода и изтощена от войната инфраструктура от раждането си. Така че удостояването с престижната Стокхолмска награда за вода – известна като „Нобелова награда за вода“ – само на 44 години изглежда като съдба, предава Евронюз.
Въпреки че е най-младият носител на наградата, кариерата на Мадани е дълга и криволичеща. След като се отказва от уважавана академична кариера в Европа, за да се завърне у дома като заместник-началник на Министерството на околната среда на Иран, скоро след това той е обявен за враг на държавата.
Някога определян като „воден терорист“, сега той е директор на Университетския институт за вода, околна среда и здраве към ООН (UNU-INWEH), „мозъчният тръст на ООН за водата“, споделяйки своя опит с правителства по целия свят.
Мадани е първият служител на ООН и първият бивш политик, получил наградата в 35-годишната ѝ история.
„Воден фалит“: Разкриване на системни провали в глобалните водни системи
Освен личната му история, най-значимият принос на Мадани към глобалната водна наука може би е концепцията за „глобален воден фалит“ – термин, който той въвежда, за да замени по-често използвания „водна криза“.
Аргументът му е фин, но важен – кризата предполага временен шок, от който може да се възстанови. Фалитът, от друга страна, е състояние на системен провал – и евентуално точка, от която няма връщане.
В доклад на ООН, публикуван през януари 2026 г., той заявява, че планетата вече е навлязла в ерата на глобален воден фалит, като много речни басейни и водоносни хоризонти са загубили способността си да се възстановяват до историческите си условия.
От „воден терорист“ до лауреат на „Нобелова награда за вода“
Критиката на системните провали в Иран обаче вкарва Мадани в затруднено положение. Лошото управление на водите в страната е политически чувствителен въпрос, като водоемките култури се разглеждат като необходими за националната сигурност на фона на международните санкции.
Застъпничеството на Мадани за околната среда го въвлича в репресиите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) срещу иранските експерти по околна среда през 2018 г.
Свързаните с държавата медии го нарекоха „воден терорист“ и „биотерорист“, обвинявайки го, че използва водни и екологични проекти като прикритие за чуждестранен шпионаж.
Мадани беше принуден да подаде оставка от правителствената си позиция и да избяга от страната същата година. Неговият колега, природозащитникът Кавус Сеид-Емами, почина в ареста при подозрителни обстоятелства.
След като отхвърли предупрежденията му, Иран все още е изправен пред ескалираща водна криза, която предизвика прекъсвания на водоснабдяването, както и още протести по-рано тази година. Началото на войната срещу Иран само задълбочава бедствието, като замърсителите проникват във водните пътища, а инфраструктурата за обезсоляване в целия регион е застрашена.
Най-следваният учен по водите в света
С близо милион последователи в социалните медии, гласът на Мадани не е пренебрегван по целия свят.
Използвайки документални филми, дигитални кампании и достъпно разказване на истории, той е превърнал сложни хидрологични данни в съдържание, което е мобилизирало поколение млади климатични активисти.
Това убеждение, че обикновените хора трябва да бъдат част от решението, оформя и неговия научен подход. Повечето модели за управление на водите предполагат, че фермерите, правителствата и предприемачите ще си сътрудничат, за да намерят най-справедливия резултат – но Мадани твърди, че това рядко работи на практика.
„Когато фермерът не е сигурен, че съседът му ще намали потреблението на вода, например, той няма стимул да намали собственото си. И двамата вземат повече, отколкото им е необходимо, и споделеният ресурс се срива“, посочва той.
В ролята си на служител на ООН, Мадани се застъпва на най-високо ниво за превръщането на водата в централен стълб на глобалните преговори за климата, разглеждайки я като гръбнак на мира, сигурността и устойчивостта.
