Светът е навлязъл в ера на „глобален воден фалит“, който вреди на милиарди хора, се казва в доклад на ООН, цитиран от Гардиън. Прекомерната употреба и замърсяването на водата трябва да бъдат спешно решени, защото никой не знае кога цялата система може да се срине, което ще има последици за мира и социалното сближаване.
Целият живот зависи от водата, но докладът установява, че много общества отдавна използват ценния ресурс по-бързо, отколкото може да се попълва ежегодно в реките и почвите, както и прекомерно експлоатират или унищожават дългосрочни запаси от вода във водоносни хоризонти и влажни зони.
Това е довело до воден фалит, като много водни системи са преминали точката, в която биха могли да бъдат възстановени до предишни нива. Климатичната криза изостря проблема чрез топенето на ледниците, които съхраняват вода, и причиняването на камшични удари между изключително сухо и влажно време, се посочва още в доклада.
Проф. Кавех Мадани, който ръководи проучването, посочва, че макар не всеки басейн и държава да са във воден фалит, светът е свързан чрез търговия и миграция и достатъчно критични системи са преминали този праг, за да променят фундаментално глобалния воден риск.
Конфликтите за вода са се увеличили рязко от 2010 г. насам, докато големи реки, като Колорадо в САЩ и системата Мъри-Дарлинг в Австралия, не успяват да достигнат морето, а извънредните ситуации от „нулев ден“ – когато градовете остават без вода, като например в Ченай, Индия – са ескалирали. Половината от големите езера в света са се свили от началото на 90-те години на миналия век. Дори влажни държави, като Обединеното кралство, са били изложени на риск поради зависимостта от вноса на храни и други продукти, зависими от водата, се казва още в доклада.
„Този доклад казва една неудобна истина: много критични водни системи вече са в несъстоятелност. Това е изключително спешно, защото никой не знае точно кога цялата система ще се срине. Около 70% от прясната вода, извлечена от човека, се използва за земеделие. Милиони фермери се опитват да отглеждат повече храна от свиващи се, замърсени или изчезващи водни източници. Водният фалит в Индия или Пакистан, например, означава и въздействие върху износа на ориз на много места по света. Повече от половината от храната в световен мащаб се отглежда в райони, където запасите от вода намаляват или са нестабилни, се казва в доклада. Действията за справяне с водния фалит предлагат шанс за обединяване на страните в един все по-фрагментиран свят. Водата е стратегическа, неизползвана възможност за света да създаде единство в рамките на и между народите. Това е една от много редките теми, за чието значение са единодушни и леви, и десни, и север, и юг“, казва Мадани.
Прекомерна употреба на водни ресурси
Докладът на ООН, който се основава на предстояща публикация в рецензираното списание „Управление на водните ресурси“, посочва как растежът на населението, урбанизацията и икономическият растеж са увеличили търсенето на вода за селското стопанство, промишлеността, енергетиката и градовете.
В някои от най-гъсто населените речни басейни в света, включително Инд, Жълта река и Тигър-Ефрат, реките периодично пресъхват, преди да достигнат океана.
„В много басейни „нормалното“, към което кризисните мениджъри някога се надяваха да се върнат, на практика изчезна“, се посочва в доклада.
„Езерата също се свиват, от езерото Урмия в Иран до езерото Чад. Дивата природа страда, както и хората, тъй като хората „крадат“ вода от природата“, казва още Мадани.
Прекомерната експлоатация на подпочвените води причинява потъване на градовете по целия свят, като Рафсанджан в Иран потъва с 30 см годишно; Туларе в САЩ с около 28 см годишно, а Мексико Сити с около 21 см годишно. Джакарта, Манила, Лагос и Кабул са други засегнати големи градове. Сред най-видимите признаци на този воден фалит са 700-те понори, разпръснати по силно обработваемата равнина Коня в Турция.
Градове като Техеран, Кейптаун, Сао Пауло и Ченай са се сблъсквали с кризи от типа „нулев ден“, докато броят на конфликтите, свързани с водата, по света се е увеличил от 20 през 2010 г. до над 400 през 2024 г.
Човечеството също така намалява количеството налична вода, като унищожава природни запаси, като влажни зони, и замърсява водните пътища. Влажни зони с размерите на целия Европейски съюз са били заличени през последните пет десетилетия.
Докладът призовава за фундаментално преосмисляне на начина, по който водата се защитава и използва по целия свят. Това би включвало намаляване на правата и претенциите за извличане на вода и трансформиране на водоемки сектори, като селското стопанство и промишлеността, чрез промени в културите, по-ефективно напояване и по-малко разточителни градски системи. Анализът също подчертава подкрепата за общностите, чийто поминък трябва да се промени.
