Разхищението на вода засилва климатичната криза и уврежда икономическата устойчивост. Нов доклад на Danfoss предупреждава, че се очаква потреблението на енергия във водния сектор да се удвои до 2040 г., докато търсенето на вода в енергийния сектор може да нарасне с почти 60%.
Глобалното търсене на вода също може да надхвърли предлагането с 40% през следващите пет години, което ще се добави към 3,6 милиарда души, които вече нямат адекватен достъп до вода през цялата година.
Как са свързани енергията и водата?
Всеки етап от водния цикъл изисква енергия – от добива и пречистването до доставката и употребата. С нарастването на световното население се увеличава и търсенето на прясна вода, което означава, че е необходима повече енергия за изпомпването, пречистването и разпределението ѝ. Енергийният сектор вече представлява около 14% от световното извличане на прясна вода.
Водата се черпи от природни ресурси като реки и езера за употреба като пиене, земеделие, производство на продукти или производство на електроенергия. Част от водата се пречиства и връща в природата, но голяма част от нея отива в храни и продукти. Тази взаимна зависимост означава, че напрежението върху едната система ще се отрази пряко върху другата. Например, недостигът на енергия може да ограничи операциите по водоснабдяване, докато сушите и горещите вълни рискуват да нарушат производството на електроенергия.
Експертите твърдят, че Европа вече не може да си позволи да се занимава с тези системи поотделно.
„Начинът, по който използваме енергията в нашата водна система, носи значителни рискове за устойчивостта и конкурентоспособността. В Европа твърде много пречистена вода и енергията, използвана за изпомпването и пречистването ѝ, се губят поради течове и неефективност, което представлява сериозни икономическо предизвикателство“, казва Ким Фаузинг, главен изпълнителен директор на Danfoss.
Колко ще струва водната криза в Европа?
Пренебрегването на неефективността на водния сектор и енергията рискува спираловидно увеличаване на разходите и дори може да намали БВП в страните с високи доходи с 8% и с между 10% и 15% в страните с по-ниски доходи до 2050 г. Досега глобалните предизвикателства, свързани с водата, вече са добавили около 9,6 милиарда долара разходи за енергийния сектор.
В Европа повечето държави-членки на ЕС ще трябва да изразходват между 500 и 1000 евро повече на човек общо до 2030 г. за водоснабдяване и канализация, само за да спазват съществуващите водни разпоредби.
Освен финансовите последици, водната криза заплашва общественото здраве, стабилността на инфраструктурата и геополитическата сигурност. Ограниченият достъп до вода или енергия може да подхрани трудности и дори конфликти, особено в региони, зависими от вносна енергия или споделени водни ресурси. Технологичните решения, които вече съществуват, биха могли да помогнат за засилване на водната и енергийната ефективност във всички фази на водния цикъл.
„Нуждаем се от амбициозна регулация, цели за водна ефективност и системи за стимулиране на инвестициите в доказани технологии като откриване на течове, интелигентно измерване, управление на налягането и оптимизация на енергийната ефективност. Правителствата трябва да обмислят интегрирането на водната ефективност в енергийните одити и да определят национални цели за повторно използване на промишлената вода. Всяка спестена капка означава по-малко загуба на енергия“, добавя Фаузинг.
Danfoss твърди, че ако всички съществуващи инсталации за обезсоляване (които превръщат морската вода в питейна) по света бъдат модернизирани, за да работят с настоящия технологичен потенциал, това би могло да спести 34,5 милиарда евро и да намали емисиите на CO2 със 111 милиона тона.
Плановете за пречистване на отпадъчни води също могат значително да намалят потреблението на енергия и оперативните разходи, използвайки задвижвания с променлива скорост (VSD). Това позволява на двигателите и помпите да се адаптират към търсенето в реално време, вместо да работят с една и съща скорост през цялото време. Завод в Ченай, Индия, спести около 22% от потреблението си на енергия с тази технология.
Виновни ли са центровете за данни?
Центровете за данни са огромен виновник, когато става въпрос за потреблението на вода, като в момента консумират около 560 милиарда литра вода годишно. Според Международната агенция по енергетика, това може да се удвои до 1200 милиарда литра до 2030 г., което е шест пъти повече от общото потребление на прясна вода в ЕС през 2022 г. Това изключително високо потребление на вода се дължи главно на процесорни блокове, произвеждащи излишна топлина, която трябва да се неутрализира.
Течното охлаждане на центровете за данни, които разчитат на затворен воден цикъл, обаче би могло да помогне за намаляване на потреблението на вода. Системите за течно охлаждане директно към чиповете също са поне 15% по-енергийно ефективни от техните въздушни еквиваленти.
„Нарастващата излишна топлина, генерирана от мощните процесорни блокове в съвременните центрове за данни, не само изисква от операторите да възприемат иновативни методи за охлаждане. Тя може да бъде използвана повторно, за да се отговори на търсенето на топлина другаде“, се казва още в доклада.
Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), отпадъчната топлина от центровете за данни може да задоволи 10% от търсенето на отопление в Европа до 2030 г.
