Нова шведска фабрика може да рециклира повече пластмасови опаковки от всеки друг подобен обект в света, предава Евронюз.
Заводът „Site Zero“ в град Мотала се счита за най-големия по рода си, способен да сортира до 20 000 тона пластмасови опаковки годишно.
Не просто размерът, а авангардната технология прави това постижение възможно. За целта се използват инфрачервени камери, които разделят вълната от отпадъци, пристигащи до портите на фабриката, на 12 различни вида пластмаса.
Това би трябвало да удвои количеството пластмасови опаковки, които се рециклират в страната.
Това променя играта. Не само самото сортиране, но и че те наистина вярват, че най-накрая има пазар за всичките 12 вида пластмаса, сортирани от завода“, казва Оса Стенмарк от Шведската агенция за опазване на околната среда.
Робърт Бласиак, изследовател в Стокхолмския център за устойчивост, каза, че Швеция е „пред кривата“, когато става дума за рециклиране на пластмаси, и че управлението на отпадъците в много други части на света трябва да извърви дълъг път.
Глобалните пластмасови отпадъци ще се утроят до 2060 г.
Стартирането на Site Zero на 15 ноември се случва по време на преговорите за разработване на глобален договор за пластмасовото замърсяване. Държави, нефтохимически компании и еколози се събраха в Найроби, Кения за трети кръг от преговори, подкрепяни от ООН, за да осигурят този забележителен, правно обвързващ инструмент.
Това обаче няма да се случи достатъчно скоро, тъй като пластмасовите отпадъци, произведени в световен мащаб, се очаква да се утроят до 2060 г., като около половината ще завършат на депата за отпадъци и само под една пета ще бъдат рециклирани.
В момента светът произвежда повече от 430 милиона тона пластмаса годишно, две трети от които са продукти с кратък живот, които скоро се превръщат в отпадъци, изпълвайки океана. И както установи неотдавнашен доклад на програмата на ООН за околната среда, често си проправят път в човешката хранителна верига.
Затвореният цикъл за пластмасите трябва да бъде крайната цел, наистина, не само за корпорациите и правителствата, но и за този договор на ООН за пластмасите, който се договаря в момента. И това означава, че всеки етап от жизнения цикъл на пластмасата, основно емисиите, преминаващи през тези жизнени етапи, трябва да бъдат намалени до нула“, казва Бласиак.
В Site Zero конвейерните ленти пренасят 40 тона на час смесени пластмасови отпадъци през вътрешностите на фабриката.
Постепенно шоколадовите опаковки, пластмасовите торбички, контейнерите за кисело мляко или белият полистирол се разделят по размер и сортират в напълно автоматизиран процес, разчитащ на инфрачервени камери.
Стар завод на същото място може да сортира само пет вида пластмаса, което означава, че само 47 процента от материала е изпратен за рециклиране, а останалата част е изгорена“, обяснява Матиас Филипсон, главен изпълнителен директор на Sweden Plastic Recycling.
Новият завод ще може да изпраща до 95 процента от опаковките за рециклиране, свеждайки до минимум количеството, което се изгаря. Изгарянето на пластмаса има въздействие върху климата, като добавя парникови газове в атмосферата.
Какво се случва с рециклираната пластмаса?
Веднъж сортирана, пластмасата може да бъде рециклирана по конвенционален, механичен начин или чрез метод за химическо рециклиране, който обикновено използва топлина или химически разтворители за разграждане на пластмасите на течност и газ, за да се получи маслена смес или основни химикали.
Лидерите в индустрията казват, че сместа може да се превърне обратно в пластмасови пелети, за да се направят нови продукти. Но екологичните групи казват, че химическото или напредналото рециклиране отвлича вниманието от реални решения като производството и използването на по-малко пластмаса.
Филипсон смята, че въпреки че по-ефективното съоръжение за сортиране ще помогне да се увеличи количеството пластмаса, която се рециклира в Швеция, това също ще зависи от домакинствата, които правилно разделят своите отпадъци.
Повечето пластмаси все още се изгарят, защото не са сортирани по домакинства“, казва той.
Прочетете още:
Могат ли пластмасовите кредити да спрат вълната от замърсяване?