Доц. д-р Маню Моравенов е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска фондова борса. Той е с близо 25 годишен опит в сферите на финансите и инвестициите, пазара на недвижими имоти и капиталовите пазари. Преди да оглави БФБ, доц. д-р Моравенов заема редица ръководни длъжности в институции и неправителствени организации на българския капиталов и инвестиционен пазар, сред тях Комисията по ценни книжа и фондови борси (сега КФН), работни групи към Министерството на финансите, БФБ, Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Националната комисия по корпоративно управление и др.
През последните години е ангажиран активно в управлението на кредитния портфейл и кредитоспособността на компаниите, както и ръководенето на процесите при различните източници на финансиране като: корпоративни заеми и банково финансиране, емитиране на облигации, IPO-та и капиталово финансиране. В момента той е председател на Green Finance & Energy Centre – първият и единствен в България think-tank за устойчиви финанси и енергетика, създаден по инициатива на БФБ и БНЕБ. Наскоро г-н Моравенов беше избран от ЕК за посланик на Европейския пакт за климата.
Г-н Моравенов, от догодина всички големи компании, включително и в България, ще трябва да изготвят ESG доклади. Ще бъдат ли готови, според Вас, фирмите в България за този момент?
Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Някои от тези компании са част от международни групи, които от години следят своите ESG показатели и политики. Други са банки, чиито регулации са доста ясни в тази посока и за които ЕЦБ задава стандартите. Останалите компании със сигурност са информирани и имат възможността да ползват различни консултанти и помощни средства. Като цяло мисля, че големите компании в България са в голяма степен готви за ESG докладването в рамките на изискуемото.
На пръв поглед това изглежда като допълнителна регулация, утежняваща бизнеса. Какви са ползите, които би получила една компания от подобни ESG отчитания?
Действително е допълнителна регулация и административна тежест. Няма директни ползи. По-скоро принципът е обратен, а имено: тези, които не измерват своите ESG показатели и не ги оповестяват, ще имат все повече затруднение в бъдеще при комуникации с кредитори и инвеститори, съответно ще бъдат финансирани при по-лоши условия от останалите.
Ако говорим конкретно за борсово търгуваните компании, тези отчитания вероятно ще имат по-голяма тежест. Какви ефекти очаквате да имат тези отчитания върху инвестиционния интерес към компаниите на БФБ?
Инвестиционният интерес към компании, които имат ESG оповестявания и политики, в момента е по-голям, особено към тези с добри показатели за устойчивост. Това стимулира дружествата, търсещи финансиране, да прилагат ESG практиките и стандарти, дори и без да са задължителни за тях.
БФБ е активен участник в ESG интеграцията на бизнеса в България, като обявихте, че вече предлагате цялостно решение в тази посока. Разкажете малко повече за тази инициатива.
Да така е. Целта ни е да предоставим достатъчен ресурс от помощни материали и подходящи средства на българските компании, така че те да бъдат улеснени по пътя на своята устойчивост. Цялостното ни решение се основава на три основи:
- Насоки за ESG оповестяване и отчитане, които да бъдат практическото помагало на компаниите с добрите практики на устойчивост;
- Oxygen – техническо средство за задължителния минимум от ESG оповестяване и отчитане;
- ESG рейтинг – отчитане на прилагане на Насоките за ESG оповестяване и отчитане, и рейтинговане по методология и в партньорство с Refinitiv.
Вече имате изготвени ESG насоки, които да предложите на компаниите. Кога спазването им ще стане задължително при листване на БФБ и за всички борсови сегменти ли ще важат?
Засега прилагането на насоките е доброволно. Предпочитаме двигател за тяхното прилагане и отчитане на този етап да е пазарната необходимост, а не регулацията.
Кой е регулаторният орган, който ще съблюдава отчитането и който ще следи да няма т.нар. „зелено измиване” (Greenwashing), което е голям проблем в САЩ и Европа?
Отчитането ще се наблюдава от БФБ за листнатите компании, а за всички останали – от Центъра по устойчиви финанси и енергетика (Зеления център). Рейтинговането по методологията на Refinitiv ще е реалният измерител на устойчивост. Т.е. за компаниите, ползващи услугите на БФБ, Refintiv ще верифицира доколко устойчива и зелена е една компания. Възможна е и роля на Зеления център, като орган, който ще отличава и ще дава публичност на устойчивите компании с добри практики.
Представихте платформата Oxygen, която оценява въздействието на дадена компания върху околната среда, съгласно утвърдените ESG показатели. Какви са останалите функции и предимства на тази платформа?
Oxygen позволява ESG отчитане и оповестяване, включително и изчисляване на въглероден отпечатък с помощта на партньорството ни с компанията Plan A. В бъдеще през същата платформа ще се отчита и спазването на добите практики на Насоките за ESG оповестяване и отчитане.
Стартирахте партньорство с Refinitiv и планирате създаването на ESG индекс на БФБ. Имате ли повече яснота за критериите, които дадени компании ще трябва да изпълняват, за да бъдат включени в него?
Критериите ще включват минимален ESG рейтинг по методологията на Refinitiv, както и допълнителни изисквания за пазарно представяне, които ще бъдат оповестени в началото на следващата година.
Очаквате ли забавяне на „зеления” път, който е поела Европа, заради енергийната криза и войната в Украйна?
За мен е ясно, че друг по-добър път освен „зеления” все още не е открит.