Горещата вълна, която обхвана голяма част от Австралия в началото на януари, е била пет пъти по-вероятна заради глобалното затопляне, причинено от човешка дейност, показва нов анализ.
Топлинната вълна по-рано този месец беше най-тежката от „черното лято“ на 2019-20 г., с температури над 40°C в Мелбърн и Сидни, а в регионите на Виктория и Нов Южен Уелс още по-високи стойности. Горещините засегнаха и Западна Австралия, Южна Австралия и Тасмания.
Във Виктория екстремните температури предшестваха горски пожари, които изгориха 400 000 хектара и унищожиха близо 900 сгради, предава Guardian.
Климатичната криза е повишила екстремните температури с около 1,6°C
Доклад на World Weather Attribution (WWA) показва, че влиянието на парниковите газове е било по-силно от охлаждащия ефект на слабата Ла Ниня, която обикновено носи по-умерени температури в Австралия.
Авторите предполагат, че климатичната криза е повишила екстремните температури с около 1,6°C, докато Ла Ниня вероятно е намалила максималните стойности с 0,3-0,5°C.
„Има ясен отпечатък от причиненото от човека затопляне в това събитие“, казва проф. Сара Пъркинс-Киркпатрик, един от съавторите на доклада и климатолог в Австралийския национален университет.
Топлинните вълни, дефинирани като три последователни дни с температури над средните, причиняват повече смъртни случаи в Австралия от всички други природни бедствия взети заедно.
„Екстремната жега действа коварно“, отбелязва Пъркинс-Киркпатрик. „Последиците не се проявяват веднага – често се появяват дни по-късно и могат да обострят съществуващи здравословни проблеми.“
„Традиционното отношение „няма страшно, ще се оправи“ вече не работи.“, допълва тя. „Жегата се засилва и независимо дали ни харесва или не, човешкото тяло има предел.“
Пъркинс-Киркпатрик отбелязва, че „температурният профил, а също и движещата метеорологична система“ за екстремните горещини през януари напомнят на горещата вълна в югоизточна Австралия през 2009 г., която „изостри условията за катастрофалните пожари“.
Екстремните горещини се усилват
В сегашния климат подобни горещи вълни могат да се очакват веднъж на всеки пет години, предполага анализът. Ако глобалните температури се повишат с 2,6°C над прединдустриалните нива – сценарий, който може да се реализира до края на века – екстремни горещини като януарските могат да се случват през година.
„Тъй като екстремните горещини са едно от най-смъртоносните метеорологични явления и се променят много бързо с глобалното затопляне, е важно да се подчертаят тези бързи промени, дори ако резултатите не са изненадващи.“, казва съоснователката на WWA, проф. Фридерике Ото от Imperial College London.
WWA използва комбинация от метеорологични наблюдения и климатични модели, за да оцени ролята на човешкото влияние върху екстремните явления.
Ото уточнява, че макар методите да са добре установени, „тъй като публикуваме резултатите дни или седмици след събитието, самото проучване все още не е преминало през научно рецензиране“.
