През 2015 г. стряскащ образ на ужасно слаба полярна мечка завладя света, инициирайки разговор за това как предизвиканите от човека климатични промени тласкат вида към изчезване.
Въпреки че няма доказателства, че измършавялата мечка – чиято снимка беше споделена повече от 52 000 пъти през първите два месеца след публикуването ѝ – е с тегло под нормата именно поради глобалното затопляне, полярните мечки са класифицирани като уязвим вид от Международният съюз за опазване на природата (IUCN).
Проучване от 2020 г. прогнозира, че до 2100 г. е вероятно да има локални изчезвания на полярни мечки от някои части на Арктика, дори ако емисиите на парникови газове бъдат намалени.
Но за популациите на вида, живеещи около норвежкия остров Свалбард, нещата изглеждат съвсем различно, предава Евронюз.
Стават ли полярните мечки от Свалбард по-дебели?
Ново проучване установи, че телесното състояние на полярните мечки на Свалбард се е подобрило въпреки значителните загуби на морски лед в околните води. Това се различава от публикуваните по-рано наблюдения за намаляване на популацията на полярните мечки, съвпадащо с топенето на леда.
Температурата в района на Баренцово море около Свалбард се е повишавала с до 2℃ на десетилетие от 1980 г. насам. Според преброяване от 2004 г. популацията на полярните мечки в Баренцово море е наброявала около 2650 индивида и не е претърпяла загуби в годините след това.
Изследователят Джон Аарс и колегите му са проучили потенциалната причина за стабилната популация, използвайки записи за телесни измервания между 1992 и 2019 г. Те са сравнили промените в индекса на телесния състав (BCI) на мечките, който често се използва като индикатор за мастни запаси и телесно състояние.
Проучването е установило, че въпреки че броят на дните без лед се е увеличил с приблизително 100 за период от 27 години, средният BCI на възрастните полярни мечки се е увеличил след 2000 г. Казано по-просто, мастните запаси на мечките са се увеличили с намаляването на нивата на леда.
Как топенето на леда влияе върху полярните мечки?
Учените посочват, че явлението може да се дължи на възстановяването на наземните източници на плячка, които преди това са били прекомерно експлоатирани от хората (като северни елени и моржове).
Друга теория е, че загубата на морски лед може да доведе до концентриране на плячка, като например пръстеновидни тюлени, в по-малки площи от морски лед, което прави лова много по-ефективен за мечките.
Авторите обаче предупреждават, че по-нататъшното намаляване на морския лед може да започне да се отразява негативно на популациите на Свалбард, като увеличи разстоянията, които трябва да изминават, за да стигнат до ловни полета. Това вече е наблюдавано при други популации на полярни мечки.
