Глобалният дневен ред за кръговата икономика е изправен пред предизвикателства след преговорите на СОР30, най-голямата климатична среща на върха, която тази година се проведе в бразилския град Белем. Много участници очакваха тази година да донесе по-ясни ангажименти за устойчиво използване на ресурси, намаляване на отпадъците и промени в дизайна на продуктите. Това не се случи. Няколко ключови теми останаха нерешени. Това породи притеснение сред експерти, бизнеси и граждански организации.
Разговорите се забавиха заради разногласия
Основният проблем беше липсата на съгласие колко бързо държавите трябва да преминат от линеен към кръгов модел. Част от правителствата настояваха за строги цели за ограничаване на добива на материали. Други поискаха повече време и финансова подкрепа. Преговорите станаха дълги и без ясен график.
Някои делегати заявиха, че разговорите са били доминирани от дебати за финансирането. Развиващите се страни поискаха по-стабилни гаранции за внедряване на кръгови инициативи, като подобряване на системите за рециклиране, програми за ремонт и нови стандарти за промишлени отпадъци. По-богатите държави изразиха принципна подкрепа, но не поеха конкретни финансови ангажименти.
Бизнесът очаква по-силни сигнали
Компаниите, които вече работят по кръгови модели, потърсиха повече яснота. Много от тях правят ре-дизайн на продукти, намаляват отпадъци и увеличават повторната употреба на материали. Те искат стабилни международни правила, които да позволят дългосрочно планиране. Липсата на такива правила прави мащабирането и инвестициите по-трудни.
Представители на индустрията отбелязаха, че расте разликата между усилията на бизнеса и глобалната политика. Докато много компании напредват в рециклирането и ефективното използване на ресурси, международното съгласуване остава бавно. Това влияе на веригите за доставки, особено в секторите, зависещи от редки материали или енергоемки суровини.
Градовете и регионите продължават с действията си
Въпреки застоя в преговорите, много градове и региони продължават да напредват. Местните власти въвеждат собствени кръгови цели. Те инвестират в центрове за ремонт, хъбове за повторно използване и нови правила за обществени поръчки, които поощряват устойчивото производство. Това показва, че кръговите решения могат да се развиват и без глобален консенсус.
По време на дискусиите внимание привлякоха и местните общности. Групи от Азия, Африка и Латинска Америка работят по нискобюджетни решения за намаляване на отпадъците и повторна употреба. Техните дейности подпомагат устойчивостта и намаляват замърсяването, като същевременно пестят ресурси.
Надежда за нов фокус в следващия цикъл
Експертите подчертават, че резултатът от СОР30 не е пълен провал. Той показва сложността на глобалните материални потоци. Потребността от кръгови решения остава видима. Нарастващите количества отпадъци, недостигът на ресурси и климатичните рискове правят промяната наложителна.
Следващият цикъл на преговори ще изисква по-силно лидерство и по-ясни цели. Очаква се страните да се върнат с повече данни и по-голям натиск от бизнеса и обществото. Глобалният кръгов дневен ред все още има широка подкрепа. Нужно е само по-добре координиран път за постигане на по-добри резултати.
Sources:
- European Economic and Social Committee website
- weforum.org
