Във времена на промяна, увеличаващи се отговорности и все по-размити граници между личната и професионалната сфера, прегарянето се превръща в реална заплаха за все повече хора. Без предварително известие или ясни предупредителни знаци, бърнаут може да се развива на заден план, докато достигне точка, от която няма връщане и само радикални и скъпи мерки могат да ви помогнат да преодолеете състоянието и да си върнете живота. По тази толкова гореща и наболяла тема в последните години разговаряхме с Георги Начев, съосновател на платформата DigiBurn.
Георги, колко е голям проблемът с бърнаут в днешно време?
За съжаление, искреният отговор е „никой не знае“. Причините за бърнаут са много. Намираме се в началото на глобална ментална криза и това е само един от аспектите ѝ. Има различни проучвания на различни организации от ранга на Галъп, Макинзи и др., които правят проучвания както за Европа, така и за САЩ. Според последните им проучвания за последните 12 месеца процентът на хората с някакви симптоми на професионално или друг вид прегаряне надхвърля 50 процента от хората в работна възраст.
За Европа няма точен консенсус, тъй като много държави са обединени в една география, но няма да сме далече от истината, ако предположим, че броят застрашени е над 50 процента, а тези, които имат първи проявления, е някъде между 30 и 50 процента от работната ръка.
Кои са знаците, на които трябва да обърнем внимание и не бива да пренебрегваме?
Когато сме в по-ранните фази, ние можем да възстановим първите така да го наречем „изгорели бушони“. Един от първите признаци обикновено е физическото състояние. Често пъти това може да бъде понижаване на качеството на съня, което не е пряко свързано с количеството сън. Колко време спим и дали спим качествено са две отделни теми. Друг признак, на който трябва да обърнем внимание, е липсата ни на желание да спортуваме. Ако по принцип отделяме време за спорт, но започваме да го неглижираме в един момент, това също е признак, на който е хубаво да обърнем внимание. От друга страна са хранителните навици. Това са няколко направления, в които за съжаление имаме грешното разбиране, че правейки компромис, като например днес ще пропусна обяда, или днес ще си легна малко по-късно, или ще стана по-рано, ние нарушаваме ритъма и индиректно правим определени саможертви, които свързваме с повишената ни продуктивност.
В първата фаза обикновено всичко върви много динамично, интересно ни е и започваме да правим тези малки компромиси. В следващите фази, когато не всичко е цветя и рози, започваме да задълбочаваме тези саможертви, успокоявайки се колко задачи повече сме отметнали вместо това. Така всъщност се вкарваме в един омагьосан кръг, в който правим неща, които не са съвсем конструктивни за нас. Влизаме в колелото на хамстера и започваме да тичаме все по-бързо, без да осъзнаваме, че това всъщност е само едно колелце. Трудно можем да направим стъпка назад и да забележим, че в последната една година се отклоняваме тенденционално от предишните ни установени навици и начин на живот, отношение към работата и към личния ни живот и хората около нас.
Как можем да разберем, че нашето състояние се влошава и имаме нужда от професионална помощ?
Тук искам да уточня, че когато става дума за временен етап на натоварване, ние можем да го издържим. Имаме физическата и ментална ресурсност да изтичаме спринта. Проблемът идва когато спринтът се превръща в маратон. Тогава влизаме в защитен механизъм на оцеляване, по-трудно усещаме нуждите си или тези на хората около нас.
Във всеки един момент е добре да започнем да работим със себе си. Бърнаут сам по себе си не е нищо повече от това да загубя или влоша връзката сам със себе си, да не се вслушвам в тялото си, в мислите си, в нуждите си. Колкото по-рано човек започва да работи под каквато и да е форма да помогне на себе си, толкова по-добре. Умът и тялото са едно цяло и ако страда едното, страда и другото.
В по-напредналите стадии в един момент тялото отказва и това е неговият начин да ни набие спирачката насила. Организмът в един момент просто казва Край! Спри!
Какво трябва да направим, ако установим, че страдаме от бърнаут?
Винаги казваме, че е хубаво да инвестираме време в здраве, вместо да го прекарваме в болест. Както в стандартната медицина, така и в психологичното и ментално здраве обикновено чакаме нещо да се счупи, преди да започнем да кърпим. Проблемът с менталното здраве е невидим. Когато си счупя ръката, аз знам, че ми е счупена, боли ме достатъчно, за да отида на доктор и той знае как да ми помогне. В менталното здраве също има симптоми, но те са далеч по-дискретни, развиват се плавно във времето. Ние не знаем какво се случва в главата на хората около нас и обикновено разбираме твърде късно. Това е едно от нещата, които искаме да променим.
Включването на био маркери, поведенчески маркери и всякаква друга информация, която нашите дигитални устройства събират за нас, може да помогне за превенция на следене на промените в нашето цялостно благосъстояние. Ние хората, сме свикнали да се движим в утъпкани пътеки и дигиталните данни имат силата да хванат дори минимални отклонения. Поставяйки съответните въпроси, те могат да определят това отклонение дали е нещо временно, на което не трябва да обръщаме толкова внимание, и има ли нужда индивидът да си помогне.
И в менталното здраве и в бърнаут, проблемът е, че човек обикновено го открива твърде късно. Тук е моментът да споменем, че бърнаут всъщност е процес – нещо, което се развива постепенно във времето. Хубаво е, че в развитието на този процес, човек има много по-големи шансове да хване част от стандартните показатели или симптоматики и във всеки един момент да си промени коренно поведението.
Как вашата платформа помага това да се случи?
Ние предлагаме помощ в три направления. От една страна е дигитален коучинг, който се разделя в други три направления – ритуали, които дългосрочно помагат да балансираме енергията си и да поставим съответните рамки. Това в днешно време е едно от направленията, в които често се проваляме – да превключваме от едно състояние в друго. Например от работа към лично време, или от партньорска в майчинска роля, приятелска и т.н.
DigiBurn разполага и с инструменти за мигновена промяна, които помагат за енергизиране, фокусиране или за успокояване в края на деня. Всеки един от тях отнема до 10 минути и е силно ориентиран към това да промени начина, по който се чувстваме.
Третият елемент е поредица от инструменти с по-дългосрочна насоченост, които се използват в по-дългосрочен план и помагат за проследяване на проблеми в поведенческия ни модел. Обръща се внимание и на чисто физиологични теми – движение, хранене, приемане на течности и много други.
Digiburn до голяма степен касае проактивната превенция, която включва създаване на по-добри физически и по-добри ментални и когнитивни навици. Второто звено включва осъзнаване, или възможността да следя риска си от прегаряне. Тук имаме валидиран въпросник, който се попълва и на база на отговорите дава информация за нисък, среден или висок риск от прегаряне. Така получаваме карта на емоционалното състояние. Третата компонента е обединяващият елемент, което е задълбочен курс в рамките три или повече месеца и той покрива темите на физиология, за личностно развитие и за промяна на мисловни модели.
Платформата е полезна както в превантивен етап, така и в по-ранните фази на прегаряне, също и при предпазване от повторна поява. Целият този алгоритъм е изключително добре съвместим и с паралелна работа със специалист.
