Темата за въглеродното земеделие бе една от основните на проведения в София Форум за устойчиви решения и нулев остатък. Събитието „0 Waste” бе организирано от Фондация Mate Kitchen, в партньорство със Сдружение „Храни и напитки България“ и Българската хранителна банка и с медийната подкрепа на Nova, Net Info и ESGnews.bg. Водещ на форума бе главният редактор на ESGnews.bg Божидара Живкова.
Именно тя проведе един от най-интересните разговори в Зала 3 на НДК – двамата заедно с Чавдар Маринов, главен изпълнителен директор на Carbonsafe, обсъдиха въглеродното земеделие. Carbonsafe е първата компания в Европа, която е сертифицирала отстранявания на СО2 и реализирала сделки с въглеродни кредити, добити от органичен почвен въглерод
„Въглеродното земеделие, не е просто концепция, а необходимост в епоха, в която устойчивото управление на природните ресурси и борбата с климатичните промени вървят ръка за ръка“, посочи в началото Божидара Живкова.
От гола идея до работеща компания
Чавдар Маринов обясни пред публиката на форума как е възникнала идеята за създаването на Carbonsafe.
„Идеята дойде от мой колега и съдружник, Христо Николов, който е и земеделец. В пряк разговор той ми подхвърли тази тема. Аз направих един бизнес план, срещнах съмишленици, облякохме тази идея в десет процедури и различни контроли за работа. След това БиБиСи направи един седемминутен филм за нас. Така от една гола идея стигнахме до нещо, което наистина работи – и наистина сме първата компания в Европа, която сертифицира подобни кредити, добити от органичен почвен въглерод чрез работа със земеделските производители.“
Какво представлява методологията за отчитане и повишаване на въглерода в почвата?
Изпълнителен директор на Carbonsafe обясни и каква методология използват в компанията:
„Carbonsafe е валидиран стандарт, който се основава само на физика, химия и математика. Патентовали сме модел, при който извършваме геореферирани почвени проби в три дълбочини със специализирани сонди по акредитиран протокол. След това обследваме резултатите в акредитирана лаборатория. В трите дълбочини обследваме наличието на органичен въглерод, а в пласт 0-30 см извършваме всички анализи на микро и макро елементи. Даваме препоръки към земеделците да намалят и оптимизират своите торови норми, предизвикваме ги да заменят минерално с органично торене. С всяко земеделско стопанство работим с индивидуална стратегия, прилагаме добри практики. Ето и пример – влизаме в едно стопанство, измерваме резултатите и прилагаме индивидуална стратегия. На следващата стопанска година отново взимаме почвени проби и само там, където има покачване на въглерод в почвата, ние сертифицираме, издаваме въглеродните сертификати, изтъргуваме кредитите и връщаме средствата към земеделците, разбира се, задържайки нашата комисионна.
Като обобщение – разчитаме на валидиран, качествен и надежден стандарт. Издаваме ex-post въглеродни кредити, което означава, че емисиите вече са редуцирани или погълнати от почвите и са надеждно сертифицирани, преди да достигнат до купувача. Това гарантира, че всяка покупка представлява доказано въздействие, а не обещание за бъдещи резултати. Ние не работим с корелации, хипотези и проектни сценарии и гарантираме 100% проследимост на въглерода до конкретното поле. В програмата ни в момента има 420 000 декара, 97 български стопанства, като целта ни е да достигнем 1,5 млн. декара.“
Климатичните промени и земеделието
В разговора не бяха подминати климатичните промени и тяхното въздействие върху земеделието.
„Климатичните промени и глобалното затопляне са факт. А на първа линия стоят земеделците. През всяка година падат по 500 литра валежи, но как са разпределени – има две извалявания по 180 литра, а останалите малко валежи нямат никакво стопанско значение. Така че е важно практиките, които прилагаме със земеделците, освен да носят приходи и да ни показват пътя през климатичния лабиринт. Изменението в климата е пряко отговорно за понижаване на добивите, повишаване на разходите, липса на влага в почвата. За това е нужен устойчив модел – той наистина работи и без него земеделците няма да могат да оцелеят.
Органичният въглерод е част от органичната материя, от плодородието на почвите – и то не малка част. 48% от органичната материя е органичен въглерод. Въглеродът в почвата не се добавя изкуствено, а се натрупва естествено от процеси като фотосинтеза и разграждане на растителни остатъци. Това подобрява структурата на почвата, повишава нейната водозадържаща способност и прави стопанствата по-устойчиви на климатичните промени. Почвата има свойството да съдържа органичен въглерод до около 5 % от обемното си тегло. В България обаче средното съдържание на органичен въглерод в почвите е около 0,9%. Това е много малко“, заяви Маринов.
Голямото предизвикателство – промяна на мисленето
За финал Маринов отговори на въпроса какви са днешните големи предизвикателства пред земеделците:
„Какво трябва да направи земеделецът, какво трябва да промени? Едно единствено нещо – своето мислене. Да загърби старите конвенционални практики, които не водят до абсолютно нищо. Освен до изтощаване на органичната материя, увеличаване на почвената ерозия и понижаване на резултатите. Ние предлагаме устойчив модел, при който добивите не се намаляват, а дори напротив – отчитаме 4%-5% увеличаване при проведени контроли на 100 000 декара. Положително е, че се забелязва една смяна на генерациите в земеделието. В управление влизат децата на старите земеделци, техните синове и дъщери. Но дори и старите земеделци вече се убеждават, че трябва да оставят конвенционалния начин на мислене и се обръщат към нас. И това има резултат – Carbonsafe за последните три месеца направи ръст от 100% на почвите, с които работи със земеделци. Макар и трудно, нещата се получават. Земеделците разбират, че им трябва решение в този климатичен ад. Ние го имаме това решение.“
