Бъдещето на европейската индустрия и конкурентоспособността на ЕС зависят от успешния преход на енергийния сектор и достъпните цени на енергията. Намаляването на бюрокрацията трябва да бъде подкрепена от солидни финансови инструменти, предназначени да осигурят сигурност на топло- и електроснабдяването. Това казва пред Euractiv Дариуш Марзек, главен изпълнителен директор на PGE Polska Grupa Energetyczna S.A.
Сделката за чиста промишленост (CID) и конкурентоспособност са модните думи в Брюксел от няколко месеца. Сега, когато същността на дневния ред на CID е публикувана, какво мислите за нея?
Енергийният сектор ще бъде от решаващо значение за декарбонизацията на индустрията на ЕС. Един от малкото KPI (ключов показател за ефективност) за сделката за чиста промишленост е да се увеличи степента на електрификация от сегашните 21,3% на 32% през 2030 г. Това не е изненадващо, тъй като според оценката на климатичната цел на Европа за 2040 г. делът на електроенергията в крайното потребление на енергия ще се увеличи от сегашните 25% на 50% през 2040 г. Що се отнася до индустрията, според проучването на Eurelectric „Decarbonization Speedways“, при сценарий Fit-for-55, през 2050 г. електроенергията ще покрие 74% от търсенето на енергия в леката промишленост в ЕС, 40% в средната промишленост и 25% в тежката промишленост. По този начин, като енергиен сектор, ние сме напълно ангажирани да задоволим това нарастващо търсене и да доставяме чиста електроенергия на конкурентни цени. Това също показва, че енергийният сектор – въпреки че неговата декарбонизация често се приема за даденост – все още играе важна роля в постигането на индустриална декарбонизация.
Въпреки това, за да насърчим индустрията да остане в Европа и да постигнем нивото на електрификация, трябва да предоставим конкурентни цени на енергията. Следователно Комисията е права, като поставя достъпа до достъпна енергия и сметките за енергия и конкурентния пазар на газ в центъра на дневния ред на CID. Смятам, че всички предложени решения са стъпки в правилната посока. Въпреки това, тъй като европейският енергиен микс е широко диверсифициран, тези решения трябва да бъдат адаптирани към специфичните местни условия и наборът от мерки трябва да отразява и нашата специфика.
Какво липсва в Сделката за чиста промишленост?
Един голям липсващ елемент е комбинираното производство на електроенергия и топлина, което играе важна роля в енергийните системи на онези държави-членки, които имат значителен пазар на централно отопление. Топлофикацията – като доставка на топла вода и топлина на 70 милиона европейци, не трябва да се пропуска в дискусията за достъпни цени на енергията. Наборът от очаквани мерки, като новите опростени правила за държавна помощ, трябва също така да приспособи прехода към нулева нетна стойност на този сектор. Друга регионална специфика е Фондът за модернизация, който е предназначен за 13 държави-членки в подкрепа на техния енергиен и социален преход. За тази цел Европейската комисия обяви необходимостта от укрепване на Фонда за иновации. Въпреки това Фондът за модернизация, покриващ инвестиционните нужди в производството, мрежата и съхранението, следва да играе по-голяма роля в бъдещата рамка на финансовите инструменти.
Не на последно място, ние също трябва да започнем да мислим за цените на въглеродните емисии в ЕС като част от по-широката дискусия относно конкурентоспособността. Въпреки че правилно посочва, че цените на природния газ са ключовият параметър, когато става въпрос за определяне на цените на електроенергията, Комисията трябва да разбере тази картина чрез цените на въглеродните емисии. Според доклада на Драги въглеродните разходи в ЕС са високи и нестабилни и представляват около 10% от цената на промишлената електроенергия на дребно в ЕС през 2023 г.
С настоящия си нормативен дизайн, както е посочено от в скорошния доклад на European Policy Centre, Европа е на път да поддържа сравнително високи цени на енергията. Това може да е път не само за декарбонизиране на европейската икономика, но и за нейната деиндустриализация. Това показва, че без конкурентни цени на електроенергията Европа ще пропусне думата „Индустриален“ от заглавието на единствената наскоро публикувана политическа програма.
На кой етап от енергийния преход е вашата компания и полският енергиен сектор като цяло? Какви са основните предизвикателства пред полския енергиен пазар?
Що се отнася до PGE, само преди няколко седмици взехме окончателно инвестиционно решение за офшорния вятърен проект Baltica 2 (1,5 GW) тази година, сключихме договор за изграждането на нашия проект за съхранение на батерии в Зарновиец (около 260 MW). Нашите мащабни проекти за съхранение на батерии, възлизащи на 660 MW, получиха договори в рамките на полския пазар на капацитет за 2029 г.
През следващите години развитието на електроенергийната мрежа – не само преносна, но и разпределителна мрежа, интегрираща децентрализирани ВЕИ – ще бъде от решаващо значение. Не можем просто да прехвърлим инвестиционните разходи на домакинствата, така че трябва да се въведе подходящ инструмент за финансиране.
Когато става въпрос за предизвикателството, което е уникално за полския енергиен сектор и по-специално за нашата група, това е декарбонизацията на централното отопление. Изчислено е, че разходите за прехода му ще възлязат на 100 милиарда евро до 2050 г. само в Полша. В момента сме в процес на постепенно премахване на въглищата в такива инсталации и замяната им с природен газ, термопомпи и електрически котли. След като това стане, трябва да помислим за бъдещи стъпки – дали водородът и декарбонизираните газове ще бъдат налични или може би ще се появят нови технологии.
Като цяло има много неща, които се случват както в Брюксел, така и в Полша. В момента работим по новата стратегия на PGE group, която ще бъде представена през следващите месеци. Всички горепосочени проблеми трябва да бъдат решени.
В момента ЕС се опитва да постигне цели като декарбонизация и достъпност на енергията едновременно. Една от идеите е ускоряването на внедряването на възобновяеми енергийни източници. Какво мислите за това? От какви други мерки се нуждае енергетиката?
Вече знаем, че нуждите от инвестиции са огромни. В своята оценка на въздействието за климатичната цел за 2040 г. ЕК изчислява, че държавите-членки на ЕС ще трябва да инвестират средно 1,5 трилиона евро всяка година между 2031 и 2050 г. Въпреки че някои суми от CID може да звучат впечатляващо, например мобилизиране на 100 милиарда евро в рамките на Банката за индустриална декарбонизация), трябва наистина да погледнем тези суми от гледна точка на обхвата на предизвикателствата.
Знаем също, че частното финансиране ще бъде от решаващо значение и ще трябва да представлява по-голямата част от енергийните инвестиции. Развитието на пазара на PPA е положителна тенденция, подкрепата на CID за усвояването на PPA с 500 милиона евро е правилно нещо.
За съжаление частното финансиране не се материализира в необходимия мащаб и темп. Инструменти като зелената таксономия не са помогнали за привличането на тези инвестиции. ЕК смята, че опростяването и намаляването на бюрократичната тежест ще реши този проблем. И това е частта от решението, която беше представена в първото предложение за регламента „Омнибус“, заедно с опростяването на отчетните дейности и забавянето във времето на внедряването на CSDDD.
След това имаме публично финансиране и следващия бюджет на ЕС. Много се дискутира дали следващата многогодишна финансова рамка трябва да бъде опростена и централизирана. Според мен трябва да надграждаме вече натрупания опит в управлението на европейските фондове, особено в областта на Кохезионната политика. Централизирането на управлението на средствата не винаги ще завърши с тяхното опростяване и ще увеличи разходите за тяхното управление. Революцията в тази област може да завърши с неизползвани средства и по-ниска последователност между европейските региони, отколкото имаме днес. Същото важи и за средствата, предназначени за енергиен преход.
