Министрите на енергетиката на Европейския съюз обсъждат днес предстоящите реформи на пазара на електроенергия, предава Reuters. Брюксел е готов да предложи преустройството следващия месец, но страните вече са разделени по въпроса как да „поправят“ енергийната система – или дали изобщо има нужда от поправка.
Промени след кризата
Европейската комисия обеща миналата година да реформира правилата на пазара на електроенергия в ЕС. Решението идва след като рекордно високите цени на газа – причинени от съкращения на руските газови потоци – доведоха до скок на цените на електроенергията за европейските компании и граждани.
Целта е да се реформира пазарът на електричество, за да се предпазят сметките за енергия на потребителите от краткосрочни колебания в цените на изкопаемите горива и да се гарантира, че нарастващият дял на евтина възобновяема електроенергия в Европа е с ниски цени.
В момента цените на електроенергията в Европа се определят от текущите разходи на централата, която доставя последната част от енергията, необходима за задоволяване на общото търсене. Често това е газова централа, така че скоковете в цената на газа могат да доведат до скок на цените на електроенергията.
Дълбока реформа или целеви промени?
Страните от ЕС не са съгласни докъде трябва да стигнат реформите. Испания, Франция и Гърция са сред тези, които търсят дълбока реформа.
В документ, споделен със страните от ЕС, видян от Ройтерс, Испания казва, че реформите трябва да помогнат на националните регулатори да подписват по-дългосрочни договори с производителите на електроенергия, за да плащат фиксирана цена за тяхната мощност.
Производителите на ядрена енергия и енергия от възобновяеми източници, например, ще получат „договор за разлика“ (CfD) от правителството, за да предоставят енергия през целия им живот – потенциално десетилетия – на стабилна цена, която отразява средната им производствена цена.
По подобен начин Франция предлага да се изисква от доставчиците на енергия да подписват дългосрочни договори с фиксирани цени с производителите на електроенергия – или чрез CfD, или частно споразумение за закупуване на електроенергия (PPA) между страните.
Френски служители казват, че това ще даде на собственика на електроцентралата предвидими приходи, като същевременно ще позволи на потребителите част от сметката им за енергия да се състои от тази по-стабилна цена.
Германия, Дания, Латвия и четири други страни се противопоставят на задълбочена реформа и предупредиха ЕС да не преработва „режим на криза“ на сложна система, чието развитие отне десетилетия.
Те казват, че съществуващият енергиен пазар в Европа функционира добре и е насърчил години на по-ниски цени на електроенергията, подкрепил е възобновяемата енергия и е помогнал да се избегне недостиг на енергия.
Тези държави поддържат само ограничени настройки, като например улесняване на потребителите при избора между договори за захранване с променливи и фиксирани цени.
„Раздвояване“ на цените?
Първоначално Комисията представи реформата като шанс за „отделяне“ на цените на газа и електроенергията в Европа, като предложи редизайн на настоящата система за определяне на цените на електроенергията. Но представители на ЕС казват, че Брюксел сега изглежда клони към по-скромни промени.
Обществена консултация относно реформите миналия месец открои дълбока намеса на енергийния пазар. По-скоро предлага разширяване на използването в Европа на дългосрочни договори, които предоставят на електроцентралите фиксирана цена за тяхната електроенергия, като CfD или PPA.
Комисията каза, че това може да бъде направено чрез определяне на общоевропейски правила за договорите, оставяйки на страните да ги използват доброволно или чрез изискване от нови държавно финансирани електроцентрали да подписват договори за разлика. Бе обсъдена идеята съществуващите електроцентрали да бъдат принудени да подписват CfD, но каза, че това може да възпре така необходимите инвестиции във възобновяема енергия.
Рискове и награди
Страни, подкрепящи реформите, като Испания, казват, че обновен пазар на електроенергия ще намали цените на енергията за потребителите, като съпостави техните сметки по-тясно с реалните разходи за производство на електроенергия с по-ниски въглеродни емисии.
Франция каза, че целта е да се осигурят инвестиции в нисковъглеродна енергия, включително възобновяеми източници, и ядрени централи като тези, които Париж планира да построи. Също така, че понижаването на цените на електроенергията трябва да бъде част от отговора на Европа на масивните промишлени субсидии в Съединените щати и Китай – като помага на европейските фирми да запазят конкурентно предимство.
Но скептиците предупреждават, че драстичните промени на пазара могат да подкопаят доверието сред инвеститорите, излагайки на риск стотици милиарди евро инвестиции във възобновяема енергия, които според ЕС са необходими, за да се откажат от руските изкопаеми горива и да постигнат целите за климата.
Енергийните компании, включително Engie (ENGIE.PA), Orsted (ORSTED.CO) и Iberdrola (IBE.MC), заявиха, че превръщането на CfD в задължителни или налагането им със задна дата на съществуващи електроцентрали може да възпре инвестициите и да предизвика съдебни спорове от страна на енергийните компании.
Политическият дебат
Министрите на енергетиката на страните от ЕС обсъждат реформите в понеделник, преди да започнат официалните преговори.
Комисията, която изготвя законите на ЕС, планира да предложи реформите на 14 март. След това страните от ЕС и законодателите преговарят за окончателния закон, който трябва да спечели мнозинството от депутатите в Европейския парламент и засилено мнозинство от поне 15 държави.
Преговорите по основното законодателство на ЕС често отнемат повече от година, но някои страни настояват за бързо постигане на сделка. Франция иска законът да бъде завършен тази година.
Това вече срещна съпротивата на страни като Германия, които казват, че по-дълбоките промени не могат да бъдат прибързани и ще им е необходима „задълбочена оценка на въздействието“ – нещо, което предстоящото предложение на Комисията не се очаква да включва, тъй като е изготвено толкова бързо.
Графикът е допълнително усложнен от изборите за Европейски парламент през 2024 г. Това породи опасения в жадните за реформи държави, че неуспешното постигане на сделка преди изборите може значително да забави реформите, ако преговорите трябва да бъдат спрени, докато бъде избран нов парламент на ЕС.
Прочетете още:
