„Декарбонизация и чиста енергия: Преходът на бизнеса към устойчиви и чисти технологии“ бе един от най-интересните панели по време на конференцията ESG&FRIENDS 2025. Четвъртото издание на форума, организиран от ESGnews.bg, се проведе на 18 февруари в хотел Хилтън София.
„Трябва да погледнем какво се случва в областта на декарбонизацията в последното десетилетие, както и по-специално в нашия регион. Да вземем, например, соларната енергия. Тя беше супер скъпа технология преди десетина година, в момента е най-евтиният източник на енергия в света. Да погледнем към батериите за съхранение – преди пет години имахме 2 гигавата инсталиран капацитет в Европа. Към края на 2023 г., все още нямаме данни за 2024 г., той се е увеличил 18 пъти – вече имаме грубо капацитет от 36 гигавата. Според мен трябва да използваме тази скорост на развитие, всички възможни инвестиции и възможни технологии, за да вървим още по-бързо към декарбонизация на процесите“, заяви модераторът Никола Газдов, председател на APSTE – Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия в България.
Какви са предизвикателствата пред България и региона?
Един от специалните гости на ESG&FRIENDS 2025 – София Бек, очерта основните предизвикателства, пред които са изправени България и страните от Централна и Източна Европа.
„Енергийното портфолио на България прилича донякъде на това на Чехия. Държавата ви е силно зависима от въглища, развивате възобновяемата енергия, имате малко водород, ядрена страна сте и искате да се декарбонизирате. Условията за това в България са добри, не колкото в Испания или Италия, но са добри. Страната има стабилна електроенергийна система, която обаче трябва да бъде подобрена, тъй като в нея няма подходящи условия за енергия от възобновяеми източници. Всъщност, всички тези предизвикателства стоят и пред целия регион Централна и Източна Европа. Лично аз вярвам, че за да може да се развива една икономика и да върви напред, тя има нужда от балансиран енергиен микс, в който не трябва един компонент да бъде зачеркнат напълно заради друг“, заяви Бек, която е управляващ директор и съдружник в Boston Consulting Group.
Каква е ролята на газа и водорода?
Природният газ е пряко свързан с налагането и използването на възобновяема енергия. Това заяви Никола Делев, временно изпълняващ длъжността директор „Стратегическо планиране и развитие“ в „Булгартрансгаз“ ЕАД.
„Газът има съществена роля в преходния период. За да се осъществи този преход имаме нужда от три основи – енергийна сигурност, финансова достъпност до енергия и чиста енергия. Газът отговаря и на трите компонента. Свързан е с развитието на възобновяемата енергия. Газовите технологии могат да улеснят и технологията на бъдещето – водородната. Всъщност това вече е доказано в Западна Европа. Там делът на газа в енергийния микс относно консумацията на първична и крайна енергия се повиши драстично“, каза Делев.
Той говори и по темата за използването на водород, на което много се разчита като технология на бъдещето.
„Включването на водорода в енергийни микс все още не се случва. Това е обяснимо, защото идеята е нова. Все пак в Европа вече съществуват инициативи в тази посока и може да се предположи, че водородът ще има своя дял в бъдещия енергиен микс на Европа. Европейският съюз планира до 2030 г. да произвежда 10 милиона тона водород и да внася още толкова. Това е изключително амбициозно начинание – говорим за потребление на 20 милиона тона водород. „Булгартрансгаз“ работи върху свои проекти, свързани с водород. Първият е за изграждането на изцяло нова инфраструктура за пренос на водород. Проектът вече е одобрен от ЕС като такъв от общ интерес, като предстои тепърва да се търси финансиране. Втори проект предвижда адаптирането на съществуващата газопреносна мрежа, която да работи с до 10% водород“, разясни Делев.
София Бек сподели по-различно мнение по темата.
„Водородът може да е икономически изгоден след 50 години. Но в момента за използването му се разчита на напълно нови технологии. От тази гледна точка, не считам, че е нужно да се инвестират огромни средства в момента. Сега от водорода може да има краткосрочни ползи и, разбира се, ние не трябва да ги отхвърляме. Но това е свързано със сериозно субсидиране“, предупреди Бек.
Енергийната ефективност – пряк път към декарбонизацията
Енергийната ефективност играе основна роля в усилията за декарбонизация. Тази позиция изложи Калина Миленкова, ръководител “Финанси на Интелигентна инфраструктура” в Siemens Bulgaria.
„Трябва да насочим вниманието си към енергийната ефективност. В тази област в момента текат изключително динамични процеси. Най-добрият начин да постигнем енергийна ефективност е чрез използването умни технологии. Бизнесът не бива да акцентира единствено върху финансирането на възобновяеми източници на енергия, но и върху решенията за енергийна ефективност. Такова решение е PAYS – Pay As You Save (в превод: Плащайте, докато спестявате). Това е много приложим и ефективен ход, който е от полза както за бизнеса, така и за отделни лица. За пример може да погледнем към един от проектите в българския План за възстановяване и устойчивост, в който бе заложено реновирането на жилищни сгради с цел по-голяма енергийна ефективност. Това е добър модел на финансиране, защото първоначалната инвестиция идва от трета страна – например община – и тогава потребителят връща инвестицията чрез сметките за ток“, заяви Миленкова.
Тя обърна внимание и на факта, че сградите са отговорни за 40% от консумацията на енергия.
„Този проблем не бива да се подминава. И пак опираме до данните. Трябва да се фокусираме както върху потреблението, така и върху обмена на данни със самата мрежа. Проблемът с европейската мрежа е достъпността, която липсва поради редица причини. Трябва да работим с данни в реално време и ако ги имаме както от потреблението, така и от мрежата, може да постигнем енергийна ефективност и да спестим средства чрез умни решения. Като обобщение мога да кажа, че устойчивостта и дигитализацията са два неразделни процеса“, каза Миленкова.
