Генно редактираните храни скоро биха могли да се появят за първи път на рафтовете на европейските супермаркети – ако преговарящите от ЕС успеят да преодолеят дългогодишната патова ситуация относно биотехнологичните правила, предава Euractiv.
Нови инструменти за генно редактиране – най-вече носителят на Нобелова награда CRISPR-Cas9 – позволяват целенасочени промени в генома на културите, повишавайки тяхната устойчивост към болести и екстремни метеорологични условия. Засега тези техники попадат под строгия и обременяващ режим на ЕС за ГМО.
След месеци разговори Парламентът и Съветът се придвижват към споразумение по предложението на Европейската комисия за разхлабване на правилата за категория генно редактирани растения, считани за еквивалентни на конвенционално отглежданите култури.
Заличаване на червените линии
Някои от считаните в миналото твърди изисквания на Парламента най-вероятно ще отпаднат в следващите обсъждания. Сред тях са забраната за патенти, предназначена да спре приватизацията на генно редактирани семена и да защити правото на фермерите свободно да ги използват. Друга вероятна жертва на промяната в курса, според множество парламентарни служители, е настояването на ЕП за етикети, идентифициращи продуктите на NGT, и строги правила за проследяване – система за разграничаване на генно редактираните растения от традиционно отглежданите сортове.
Очаква се водещият преговарящ Джесика Полфярд, шведски евродепутат от центристко-дясноцентристката ЕНП, да се откаже от повечето от досегашните червени линии на Парламента. Не всички обаче са съгласни с промените.
„Полфярд по същество се е отказала. Все повече се приближаваме към позицията на Съвета. Тя казва, че патентите всъщност не са проблем, че те насърчават иновациите“, посочва докладчикът в сянка на Зелените, евродепутатът Мартин Хойслинг (Германия), който категорично се противопоставя на предложението на Комисията
По отношение на патентите и проследимостта, преговарящият от социалистите, французинът Кристоф Клержо, е най-непреклонен. Силната му позиция дори накара датското председателство да обмисли извънредни законодателни действия, след като постигна малък напредък по отношение на патентите.
Но самите социалисти не са единни. Испанските членове отдавна подкрепят технологията и вероятно ще подкрепят компромис. Други – включително френският и германският член, които се противопоставиха на дерегулацията при гласуването в Парламента през 2024 г. – може да я отхвърлят.
Десницата е също толкова разпокъсана. ЕНП не може да разчита на пълно мнозинство, както миналата година – полските, българските и румънските евродепутати от ЕНП се противопоставиха на досието по това време и се очаква да го направят отново. Очаква се членовете на Партията за Европа до голяма степен да подкрепят сделката – с изключение на скептичните към ГМО унгарци и австрийци. ЕКР също е разделена, като Полша е против, а Италия е „за“.
Първоначалната позиция на Парламента беше приета само с 307 гласа „за“ и 263 „против“ с 41 въздържали се – напомняне за това колко дълбоки са разделенията.
Датското председателство, ориентирано към иновациите, е решено да постигне споразумение преди края на мандата си, надявайки се да приключи преговорите преди полунощ днес, 3 декември.
