По-голямата част от електроенергията в Европа идва от вятърна енергия, отколкото от изкопаем газ за първи път миналата година.
Това сочи последният годишен преглед на мозъчния тръст за чиста енергия Ember, който е пълен с положителни статистики за енергийния преход на ЕС, предава Евронюз.
Вятърът и слънчевата енергия са произвели рекордните 27 процента от електроенергията в блока през 2023 г. – над една четвърт за първи път. Въглищата и газът отбелязаха съответен рязък спад, като първите паднаха до най-ниското си ниво от едва 12 процента от производството на електроенергия в ЕС.
Енергийният сектор на ЕС е в средата на монументална промяна. Изкопаемите горива играят по-малка роля от всякога като гръбнак на системата с вятърна и слънчева енергия“, казва Сара Браун, програмен директор на Ember за Европа.
Намаляващото търсене на електроенергия също е допринесло за безпрецедентния срив в производството на въглища и газ, тъй като енергийната криза продължава да свива търсенето, смятат анализаторите.
Как се промени електрическият микс в ЕС през 2023 г.?
Производството на вятърна енергия е нараснало с 13 процента, за да достигне 18 процента от енергийния микс на ЕС миналата година – или 475 TWh, приблизително колкото общото търсене на електроенергия във Франция.
Така вятърната енергия изпревари газа, който осигури 17 процента. Докато слънчевата енергия генерира 9 процента от електроенергията в ЕС.
Като цяло, възобновяемите енергийни източници се повишиха до рекордните 44 процента дял от електроенергията в ЕС през 2023 г., тъй като водноелектрическата енергия също се възстанови от ниските нива през 2022 г.
Коя страна води тази вятърна революция?
Има три страни, които са начело по различни показатели. 58 процента от електричеството на Дания е генерирано от вятърни турбини. Германия генерира най-голямо количество вятърна енергия от 141 TWh. Швеция пък произвежда най-много на глава от населението.
Германия отбеляза най-голямо увеличение на вятърната енергия, следвана от Франция и Холандия.
ЕС поведе голям тласък миналата година на COP28, за да ангажира света да се откаже постепенно от изкопаемите горива. Тези данни за пазара на електроенергия за 2023 г. показват, че това не е просто разговор с ЕС, който постига значителен напредък у дома в преминаването към енергийна система без изкопаеми горива с евтини възобновяеми източници, премахващи търсенето на въглища и газ за постоянно“, казва Питер де Поус, програмен ръководител в мозъчния тръст E3G.
Производството на въглища е спаднало с рекордните 26 процента през 2023 г. Този спад не е довел до покачване на газа, който също е намалял с 15 процента – най-голямото годишно намаление поне от 1990 г. насам.
Защо търсенето на електроенергия в ЕС намаля през 2023 г.?
Възобновяемите енергийни източници не могат да поемат цялата заслуга, тъй като търсенето на електроенергия в ЕС спадна с 3,4% през 2023 г. в сравнение с 2022 г. и с 6,4% в сравнение с нивата от 2021 г., когато започна енергийната криза.
Ember свързва малко над една трета (3,8 процента) от този дългосрочен спад със спад в промишленото потребление на електроенергия. По-специално, енергоемките сектори като желязо и стомана, химикали и хартия вероятно ще бъдат засегнати от по-високите цени на газа.
Мекото време и спестяването на енергия и ефективността също допринесоха за по-малко необходимост от електричество – въпреки че електрификацията създаде повече търсене.
Бързо електрифициращият се живот може да се види в трите милиона термопомпи и трите милиона електрически коли, продадени в ЕС от 2021 г. насам. В комбинация с 500 MW електролизатори, този скок на зелените технологии е добавил около 1,3 процента към общото търсене на електроенергия в ЕС през последните няколко години.
Тъй като електрификацията се разраства чрез повече термопомпи, електрически превозни средства и електролизатори, ЕС ще навлезе в нова ера на нарастващо търсене на електроенергия. Възобновяемите енергийни източници ще трябва да бъдат в крак с нарастването на търсенето, за да осигурят съкращенията на емисиите, необходими за безопасен климат“, казва директорът на глобалните връзки на Ember Дейв Джоунс.
Интересното е, че докато енергийната криза намали търсенето на електроенергия в почти всяка страна миналата година, особено в Словакия и Румъния, Ирландия, Кипър и Португалия всъщност отбелязаха повишения.
В Ирландия голяма част от този ръст се дължи на центровете за данни, които консумират колосалните 18 процента от електроенергията в страната през 2022 г., което е 400 процента ръст спрямо 2015 г. според официални данни.
ЕС все още трябва да увеличи вятърната и слънчевата енергия, за да постигне климатичните цели
Въпреки положителните тенденции, енергийните експерти предупреждават, че все още има още много какво да се направи.
Енергийната криза и нахлуването на Русия в Украйна не доведоха до възраждане на въглищата и газа. Въглищата наближават постепенно спиране и с нарастването на вятъра и слънцето газът ще бъде следващият, който ще навлезе в краен спад. Не е време обаче да самодоволстваме. ЕС се нуждае от фокусиране върху бързото разгръщане на вятърна, слънчева енергия и гъвкавост, за да създаде система, свободна от рисковете, свързани с изкопаемите горива“, казва Браун от Ember.
Планът на блока REPowerEU да остане под 1,5C на глобалното затопляне зависи от 55 процента от електричеството, идващо от вятър и слънце до 2030 г. Това е двойно повече от сегашните 27 процента от двата ключови възобновяеми източника.
Въпреки че слънчевото производство се е повишило миналата година, неговият годишен ръст е с 25 процента по-нисък в сравнение с 2022 г. Вятърът също не достига 15-те процента, които трябва да увеличава всяка година до края на 2030 г., в рамките на едно непостоянно десетилетие.
Докато някои страни се надпреварват да внедряват повече вятърна и слънчева енергия като социална и икономическа възможност, други, особено в Централна и Източна Европа, изостават и могат да пропуснат важни стъпки“, коментира заместник-председателят на Европейския парламент Мартин Хойсик (Renew Europe, Прогресивна Словакия).
Той добавя, че Европа трябва да премине към чиста енергия, за да се защити от рисковете за сигурността, свързани с вноса на изкопаеми горива, както и да извлече ползите от енергийния преход.
За да постигне климатична неутралност до 2050 г., Европейската комисия обяви тази седмица нова цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 90 процента до 2040 г.
Тази нова цел все още е предмет на дебат от законодателите на ЕС и няма да стане правно обвързваща до изборите за Европейски парламент през юни, когато ще бъде сформирана нова Комисия.
Реакции
Експертите по възобновяема енергия приветстваха „амбициозния“ сигнал от Брюксел.
Целта от 90 процента проправя пътя за решителни действия за декарбонизиране на нашия енергиен сектор – първата, решаваща стъпка по пътя към нулево нетно потребление. От това трябва да стане ясно, че няма повече време за губене за изграждане на повече инфраструктура за изкопаеми горива. Една амбициозна цел помага да се установи ясна посока на движение далеч от изкопаемите горива, особено при отключване на цялата поддържаща инфраструктура, която ще позволи бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници и чиста електрификация“, казва Елизабет Кремона, анализатор на енергийни и климатични данни в Ember.
Валбурга Хеметсбергер, главен изпълнителен директор на SolarPower Europe, казва, че слънчевият сектор „с цялото си сърце подкрепя“ сценария за намаляване на емисиите с 90 процента.
Надяваме се да видим това послание пренесено в специален закон за електрификацията. Важно е, че предложението също така разглежда инвестиционната програма, която признава необходимостта от увеличаване на частното и публичното финансиране като Фонда за иновации и края на субсидиите за изкопаеми горива“, добавя тя.
Групите за климатична справедливост обаче са по-малко впечатлени. От Friends of the Earth Europe, например, смятат, че предложените съкращения на емисиите не отговарят на историческото задължение на ЕС да постигне „реални нулеви емисии“ много преди 2050 г.
Има тъмна дупка, където трябва да бъде краят на изкопаемите горива. Европа трябва да определи дата на изтичане на пристрастяването си към изкопаеми горива – много преди 2050 г. – и да спре да угажда на индустрията за изкопаеми горива с опасни вратички и увъртания като CCS технологията да улавяне на въглерод“, се казва в изявление на Friends of the Earth Europe.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
