Съветът на държавите-членки на ЕС и Европейският парламент се споразумяха да обозначат ядрената енергия като стратегическа технология за декарбонизацията на ЕС след месеци на интензивни преговори в Брюксел относно Закона за индустрията с нулеви нетни емисии (NZIA).
Представен от Европейската комисия през март 2023 г., NZIA има за цел да ускори внедряването на технологии, които могат да допринесат за постигане на целта на ЕС за нулеви нетни емисии.
Това дойде в отговор на мащабната програма за екологични субсидии в САЩ, Закона за намаляване на инфлацията, както и дългогодишните усилия на Китай да стане глобален лидер в производството на чисти технологии като батерии, термопомпи и слънчеви панели.
За тази цел NZIA има за цел да ускори процедурите за издаване на разрешителни за промишлени производствени обекти, участващи в производството на компоненти, необходими за технологии за възобновяема енергия, но също и за ядрена енергия.
След проведени тристранни разговори, преговарящите от Парламента, Съвета и Европейската комисия потвърдиха във вторник „стратегическото“ естество на проектите, свързани с ядрената енергия, които са включени в единен списък с технологии, които ще се възползват от NZIA.
Текстът е смес от двата мандата приети от Съвета и Парламента, с по-изчерпателен списък от предложения от държавите-членки“, обясни френският евродепутат Кристоф Грудлер, който участва в разговорите от името на центристката Renew Europe.
Споразумението обхваща изпитани и тествани ядрени технологии, както и бъдещи такива от трето и четвърто поколение, т.е. малки модулни реактори (SMR) и усъвършенствани ядрени реактори (AMR). Техните горивни цикли също са включени в текста.
Посланието е ясно: ЕС признава, че имаме нужда от ядрена енергия, за да постигнем целите на Зелената сделка“, каза френският евродепутат пред Euractiv.
Опростени процедури
Конкретно това означава, че фабриките, произвеждащи компоненти за тези технологии, ще се възползват от опростени процедури за издаване на разрешителни, като крайните срокове варират от 18 до 12 месеца за по-големи проекти и от 12 до девет месеца за по-малки.
Развитието на инфраструктурата, необходима за разширяване на ядрената енергетика в Европа, също ще бъде улеснено от критерии за приоритизиране на тези проекти при обществените поръчки.
Всяка държава от ЕС ще бъде суверенна при определянето на проектите, които ще се считат за стратегически на нейна територия и ще се възползва от по-бързи разрешителни и опростени административни правила.
В резултат на това двата вида енергия, възобновяема и ядрена, най-накрая се третират еднакво като част от процеса на реиндустриализация“, доволен е Грудлер.
Всъщност решениете изобщо не беше предрешено. В предложението си от март Европейската комисия представи два списъка със „зелени“ технологии – единият, наречен „стратегически“, и списъкът „нетна нула“ с по-малко предимства.
Но ядрените технологии намираха място само в списъка на „нетната нула“, което не им осигуряваше „стратегически“ статут. Освен това бяха включени само ядрени реактори от трето и четвърто поколение, но не и съществуващи.
Ситуацията предизвика вълнение сред привържениците на ядрената енергия, след като шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен публично настоя, че ядрената енергия не е стратегическа. В Париж тези коментари бяха отхвърлени като „несъстоятелни“.
След много обрати в крайна сметка ядрената енергия най-накрая беше включена в единния списък от 17 технологии, предложен през ноември от докладчика на текста, германския евродепутат Кристиан Елер (ЕНП).
Освен това бяха обхванати всички ядрени технологии: съществуващи и бъдещи, делене, синтез, както и горивния цикъл.
Съветът, от своя страна, се придържа към подхода на двата списъка, поставяйки деленето и горивния цикъл в „стратегическия“ списък, докато други ядрени технологии бяха поставени в списъка с „нетна нула“.
Франция приветства този подход, за разлика от Германия, Австрия и Люксембург.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
