ESG News

Екологична катастрофа е най-голямото притеснение на бизнес лидерите в България

Притеснението от неуспеха на мерките, предприети по отношение на изменението на климата са първа грижа и на европейските мениджъри

Споделяне:

Най-големите притеснения на изпълнителните директори на компании в България за 2022 г. са свързани с възможна екологична катастрофа заради човешка намеса. Притеснение будят и разпространението на инфекциозни болести, евентуален междудържавен конфликт, дълговите кризи в големия бизнес, както и възможната криза на заетостта.

Това сочи проучването за глобалните рискове и тенденции, организирано и публикувано от Световния икономически форум, и изготвено в партньорство с Marsh McLennan. В 17-ото издание на изследването се включват 960 експерти от целия свят, като има и допълнителни мнения на около 12 300 ръководители на компании относно водещите рискове за правене на бизнес в тяхната страна, както и на академичните среди, управлението и представители на неправителствения сектор.

Засегнати са пет основни категории рискове в световен мащаб: икономически, екологични, геополитически, технологични и социални. Аналогична с България е и ситуацията в съседна Румъния, където също екологичната катастрофа заради човешка намеса е най-голямото притеснение за настоящата година, следвана от възможната криза на заетостта.

На трето място са рискът от дългови кризи на големите икономики, както и геополитизацията на стратегически ресурси. В Топ 5 притеснения се появява и един нов критерий – страхът от мащабна неволна миграция. На глобално ниво, в доклада на Световния икономически форум участниците разпознават като най-сериозни за следващите 10 години рисковете, свързани с околната среда. На челна позиция е притеснението от неуспеха на действията, свързани с климата, следванo от загриженост заради природни катаклизми и загубата на биоразнообразие.

Според 31.1% от запитаните природните катаклизми ще се превърнат в критична заплаха за света в следващите до две години, а за 34.6% подобно влияние този фактор би имал след 2 до 5 години. Сред първите десет идентифицирани най-големи рискове за следващите 10 години в икономически аспект е и задълбочаването на дълговите кризи. За 19.3% от запитаните това ще е крайно сериозен казус в следващите 2 години. На същото мнение (19%) са и онези, които виждат крайно развитие на проблема в следващите 2 до 5 години.

Същевременно ерозията на обществото се проявява като все по-значим фактор в икономическото пространство. Докладът припомня и значението на Парижкото споразумение от 2015 г., както и на така наречената Зелена сделка, чиято роля е да начертае стъпките за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. Зелената сделка включва още опазване на биологичното разнообразие, а загубата му е един от посочените като рискови показатели в доклада на Световния икономически форум. Подобни проекти са и възможност, а рисковете при тях са доста по-различни и изискват сериозен международен опит за правилна оценка и управление.

Природните катаклизми са на второ място сред най-важните проблеми за следващите две години, които ръководителите в Европа отбелязват. На първа позиция е притеснението от неуспеха на мерките, предприети по отношение на изменението на климата.

Ерозията на социалното сближаване заема трето място в загриженостите на европейските бизнес лидери, следвана от страха от продължителна икономическа стагнация и провала на мерките за киберсигурност. За сравнение, в доклада от 2021 на Световния икономически форум, съвместно изготвен с Marsh McLennan, за разлика от тази година, притеснението от екстремни метеорологични явления се нареждаше едва на трето място.

В началото на 2022 г. COVID-19 и неговите икономически и обществени последици продължават да представляват загриженост в световен план. Световното икономическо възстановяване от рецесията, причинена от пандемията, продължава, сочи още докладът. След свиване от 3.1% през 2020 г., се очаква глобалният икономически растеж да достигне до 4.9% през 2022 г. Прогнозите са до 2024 г. глобалната икономика да е с 2.3% по-ниска, отколкото би била, ако нямаше здравна криза.

Запишете се за нашия бюлетин

Споделяне

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ