Нов доклад на Siemens озаглавен „Siemens Infrastructure Transition Monitor 2023: The Great Divide on the Path to Net Zero“ показва, че частният сектор не е доволен от скоростта на зеления преход. Според анкетата, в която са участвали 1400 мениджъри от 22 държави, преходът в енергийната, сградната и транспортната инфраструктура се бави. Това забавя и частния сектор, върху който се трупа все повече регулаторно напрежение да се декарбонизира бързо.
В същото време, едва 44% от организациите очакват да постигнат целите за декарбонизацията до края на годината. Според доклада, причината е липса на доверие в перспективата за растеж на компаниите и доверие в целта на декарбонизацията.
Много малко организации очакват да постигнат целите за декарбонизация
Компаниите, особено големите, са подложени на регулаторен натиск да променят своя бизнес модел, активи и инфраструктура. Докладът на Siemens показва, че 47% от запитаните мениджъри са в организации, които имат цели за Обхват 1 и 2.
От тях 40% смятат, че е вероятно да постигнат целите си за тази година, а 44% смятат, че ще се справят до 2030 г. В същото време, само 37% от запитаните смятат, че компанията им е „зряла“ или „напреднала“, що се отнася до енергийната ефективност на сградите. Когато става въпрос за електрификация или декарбонизацията, този дял пада на 30%.
Дигитализацията има значителен или огромен потенциал за подпомагане на напредъка в енергийната ефективност (48%), производителността (46%) и декарбонизацията (45%). Много от тях залагат на технологичните иновации, включително AI за подсилване ефектите от дигитализацията в посоката на зеления преход.
Инфраструктурата и градовете са основни
Необходим е по-бърз напредък на регионално и държавно ниво, за да се постигнат целите на зеления преход. Енергията тук е ключова, защото почти три четвърти от глобалните емисии на парникови газове идват от производството, използването и транспортирането ѝ. Под 10% от запитаните вярват, че техният регион (или страна) е в „напреднала, напълно интегрирана и пълномащабна“ фаза по отношение на основните енергийни цели.
В същото време мениджърите смятат, че регулаторните органи носят най-голяма отговорност за бавните действия (31%). След тях, вината пада върху действителните собственици на активите, които трябва да се декарбонизират (25%). Компаниите застават на 3-то място със 17%.
Един от терените, в които се води най-ожесточената битка срещу емисиите, са градовете – най-големите концентрирани производители на CO2. Сериозният проблем за въглеродния баланс на градовете идва заради емисиите от транспортния сектор.
Въпреки това, 51% от респондентите смятат, че лидерството в декарбонизацията е предимство за един град. 46% от ръководителите са на мнение, че електрическите коли трябва да станат по-рентабилни от двигателите с вътрешно горене. Това може да се постигне със субсидии или данъчни кредити, но най-голямата пречка остава липсата на зарядна инфраструктура.
Още по темата:
