Съветът на ЕС прие позицията си („общ подход“) относно директивата за екологични претенции, която има за цел да се справи с екологичното измиване (грийнуошинг) и да помогне на потребителите да вземат наистина по-екологични решения, когато купуват продукт или използват услуга.
Потребителите се нуждаят от надеждни, сравними и проверими екологични твърдения, за да вземат напълно информирани решения. Проучване от 2020 г. обаче установи, че повече от половината екологични твърдения предлагат неясна, подвеждаща или неоснователна информация.
“Постигнахме важно споразумение за борба с екологичното измиване чрез определяне на правила за ясна, достатъчна и основана на доказателства информация относно екологичните характеристики на продуктите и услугите. Нашата цел е да помогнем на европейските граждани да направят добре обоснован зелен избор”, коментира Ален Марон, министър на правителството на регион Брюксел-столица, отговарящ за изменението на климата, околната среда, енергетиката и демокрацията на участието.
Обхват
Новото предложение е насочено специално към изрични твърдения за околната среда (писмени или устни) и екологични етикети, които компаниите използват доброволно, когато предлагат на пазара своите еко проудкти и които обхващат въздействието върху околната среда, аспектите или ефективността на продукт или търговец. То се прилага и за съществуващи и бъдещи схеми за екологично етикетиране, както публични, така и частни.
Общият подход прави разграничение между изрични екологични твърдения и екологични етикети, за да се уточнят ясно задълженията, приложими за всеки от тях, включително кои изисквания се прилагат и за двете.
Компаниите трябва да използват ясни критерии и най-новите научни доказателства, за да обосноват своите твърдения и етикети. Освен това, съгласно общия подход, екологичните твърдения и етикети трябва да бъдат ясни и лесни за разбиране, с конкретно позоваване на характеристиките на околната среда, като издръжливост, възможност за рециклиране или биоразнообразие.
Общият подход поддържа основния принцип на предварителна проверка на изрични екологични твърдения и екологични етикети, както е предвидено в предложението на Комисията. Това означава, че всяко зелено твърдение трябва да бъде проверено от независими експерти на трети страни, преди да бъде публикувано.
Междувременно се въвежда опростена процедура за освобождаване на определени видове изрични твърдения за околната среда от проверка от трета страна: отговарящите на условията компании трябва да докажат съответствието си с новите правила чрез попълване на технически документ, който трябва да бъде попълнен преди твърдението да бъде публично достояние.
Микропредприятията ще подлежат на проверка съгласно общия подход. Те също така ще разполагат с 14 месеца повече от другите предприятия, за да се съобразят с тези правила. Предвидени са мерки за подпомагане на микро и малки и средни предприятия (МСП) по време на цялата процедура. Те включват предоставяне на насоки и инструменти и допълнителни мерки за намаляване на административната тежест за земеделските производители. Те могат също да включват финансова подкрепа и обучение.
Екологични етикети
Признавайки значението на съществуващите национални или регионални обществени схеми за етикетиране, министрите се споразумяха за възможността за създаване на нови схеми и освобождаване на тези компании, регулирани от законодателството на ЕС или националното законодателство от проверка от трета страна, при условие че последните отговарят на стандартите на ЕС по отношение както на процедурите, така и на стандартите.
Съгласно общия подход, схемите за екомаркировка EN ISO 14024 тип 1 ще бъдат освободени от проверка, ако са официално признати в държава членка и отговарят на новите правила. Признаването от една държава членка би било достатъчно за целия пазар на ЕС.
Твърдения, свързани с климата
Въвеждат се нови изисквания за доказване на твърдения, свързани с климата, включително тези, включващи въглеродни кредити.
Твърденията, свързани с климата, често се основават на въглеродни кредити, генерирани извън веригата на стойността на компанията, например от проекти за горско стопанство или възобновяема енергия. Това налага въвеждането на задължението за предоставяне на информация за вида и количеството на въглеродните кредити и дали те са постоянни или временни.
Съветът на ЕС разграничава два вида искове:
- Искове за принос (въглеродни кредити за принос към действията по климата)
- Искове за компенсиране (въглеродни кредити за балансиране на дял от емисии)
При искове за компенсиране компаниите трябва да докажат цел за нулева нетна стойност и да покажат напредък към декарбонизация, както и процента от общите емисии на парникови газове, които са компенсирани.
Тези промени ще формират основата за преговори с Европейския парламент относно окончателния вид на директивата. Очаква се преговорите да започнат през новия законодателен цикъл.
