Много икономисти отдавна се застъпват за въвеждане на „климатичен дивидент“, за да се избегне социалното напрежение, причинено от ценообразуването на въглеродните емисии. Група около носителя на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц обаче постави под съмнение този подход в статия, публикувана в Nature Climate Change.
За да се избегне прекалено ограничаващото регулиране в политиката за климата, повечето икономисти предпочитат фокусирането върху ценообразуването на въглеродните емисии. Ако се определи подходяща цена за емисиите на CO2, пазарът може да намери най-ефективните решения за намаляване на парниковите емисии, твърдят те.
Тъй като тежестта на ценообразуването на въглеродните емисии спрямо доходите е най-висока за по-бедните домакинства, икономистите отдавна твърдят, че приходите от подобни схеми трябва да бъдат възстановени на всички граждани на база на глава от населението чрез така наречения „климатичен дивидент“.
Този „климатичен дивидент“ ще бъде равномерно разпределен за всички домакинства и ще предостави особено облекчение на хората с по-ниски доходи, поради техните като цяло по-ниски емисии на CO2.
Сред учените обаче нарастват съмненията дали този подход е ефективен.
„Еднократната помощ няма да направи ценообразуването на въглеродните емисии привлекателно за обществеността“, пишат носителят на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц и други изследователи. „В много страни хората се съмняват в ефективността и справедливостта на ценообразуването на въглеродните емисии, особено когато приходите от него се разпределят обратно на потребителите като еднократна безвъзмездна помощ. Защо Бил Гейтс, Илън Мъск или Джеф Безос трябва да получат чек със същия размер като някой беден човек“, добавят те.
Проучване във Франция, Германия и Испания показа, че използването на събраните средства за инвестиране в действия по климата е много по-популярно от възстановяването на средства на глава от населението.
Резултатите са в съответствие с това, което са показали и други подобни проучвания, посочва водещият автор Франциска Функе, изследовател в Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата.
Анкетираните биха предпочели приходите от ценообразуването на въглеродните емисии да се използват за инвестиции, вместо да се разпределят на всички.
„Подкрепата за ценообразуването на въглеродните емисии е най-висока, когато приходите се насочват обратно под формата на зелени инвестиции“, казва тя.
Високите лихви усложняват прехода
Функе обясни своя различен подход, като се позова на засиления фокус върху възможността на потребителите да преминат към щадящи климата алтернативи, като термопомпи или електрически автомобили.
Големите първоначални инвестиции, изисквани от тези алтернативи, са тежко бреме за по-бедните домакинства, особено във времена на високи лихвени проценти, което прави почти невъзможно за тях да направят прехода.
„Въпреки че инвестициите в електрически автомобили и термопомпи често се изплащат в дългосрочен план поради по-ниските оперативни разходи, високите първоначални разходи могат да изглеждат непосилни за хора без достатъчно спестявания или достъп до достъпно кредитиране“, се казва в анализа.
Изследователите спешно призовават за отстъпки за домакинствата с ниски доходи, което трябва да им позволи да преминат към щадящи климата алтернативи – и по този начин да избегнат нарастващите цени на въглерода.
Темата е особено актуална и поради въвеждането от 2027 г. на нова европейска система за търговия с емисии (ETS2) за отопление и автомобилен транспорт, чиито цени могат да бъдат значително по-високи от предвидените 45 евро за тон CO2.
Насочване на компенсацията към реалностите на живота
Съществуват обаче и други подходи за това как могат да се използват допълнителните приходи от ценообразуването на въглеродните емисии. Миналата година германските икономисти Рюдигер Бахман и Кристиан Байер се аргументираха в полза на разпределянето на приходите от ценообразуването на въглеродните емисии обратно към гражданите, но с уговорката, че тази компенсация трябва да бъде по-целенасочена.
Според двамата германски изследователи изплащането на глава от населението би прехвърлило тежестта върху домакинствата „в жилищни ситуации с интензивни въглеродни емисии, в лошо изолирани домове и към пътуващите до работното място“.
„Потреблението на въглерод в сектора на отоплението е относително независимо от доходите. Например, хората, живеещи в неремонтирани къщи, биха могли да получат по-висока сума от тези в добре реновирани апартаменти“, посочиха те, призовавайки за по-голямо внимание към съществуващите условия на живот.
