Европейските производители на автомобили ще бъдат задължени да купуват чипове от поне двама доставчици в определени случаи и да включат устойчивостта на веригата за доставки в решенията си за обществени поръчки. Това гласи законопроект, който се очаква Европейската комисия да представи следващия месец, предава Евронюз.
След серия от сътресения във веригата за доставки, ЕС е готов да наложи задължителни мерки на компании като Volkswagen, Stellantis и Renault, за да предотврати прекомерната зависимост от един-единствен доставчик на чипове, най-вече от Китай.
Ходът се планира като част от преразглеждане на законодателството на блока за полупроводниците, известно като Втори закон за чиповете, което ще бъде включено в пакет от законодателни предложения за засилване на технологичния суверенитет на ЕС.
Настоящата версия на законопроекта все още се обсъжда в рамките на Европейската комисия и може да претърпи промени в последния момент, преди да бъде официално представен на 3 юни.
„Вторият закон за чиповете ще отразява днешния технологичен пейзаж и геополитическите реалности“, заяви Томас Рение, говорител на Комисията по технологичния суверенитет.
Автомобилната индустрия преживява поредица от кризата в доставките, откакто пандемията от COVID-19 предизвика скок в световното търсене на електронни устройства, причинявайки недостиг на чипове, които са основни компоненти в електрическите системи на автомобилите.
В отговор Европейската комисия представи Първия закон за чиповете, който включва мерки за обсъждане и смекчаване на кризата във веригата за доставки в редица критични сектори, като енергетика, банково дело и отбрана.
По времето, когато законът се договаряше, производителите на автомобили не бяха подложени на най-строгите задължения, които искат от икономическите оператори да споделят информация и да покажат, че предприемачите предприемат стъпки за намаляване на недостига.
Според ЕК сега и автомобилната индустрия трябва да се изправи пред обвързващи правила, тъй като не си взела поука.
Казусът Nexperia
Основният катализатор за тази промяна в мисленето на политиките е Nexperia, производител на чипове, базиран в Нидерландия, придобит през 2019 г. от Wingtech, китайски производствен гигант с държавно участие.
Първоначално сделката получи зелена светлина. Nexperia произвежда основните полупроводници, включително тези, използвани за светлините на автомобилите.
През декември 2024 г. Wingtech беше добавен в списъка със санкции на САЩ поради потенциалните военни приложения на чиповете ѝ. Черният списък по-късно беше разширен и до свързани компании, включително Nexperia.
Впоследствие нидерландското правителство пое временен контрол над компанията, за да предотврати трансфера на технологии и активи към Китай. Пекин отговори, като прекрати износа на чипове на Nexperia, произведени в Китай, което предизвиква недостиг във веригата за доставка на автомобили в цяла Европа и извън нея.
Ситуацията в крайна сметка беше разрешена след деескалация на търговското напрежение между САЩ и Китай, което накара Пекин да отмени ограниченията си през ноември. Автомобилната индустрия обаче все още се възстановява.
Епизодът с Nexperia и основният аргумент за твърдото убеждение на Брюксел, че автомобилната индустрия ще продължи да се бори с едни и същи проблеми. След забраната на Китай, големите европейски производители имат запаси, стигащи само за няколко месеца.
За политиците в ЕС, принуждаването на индустрията да диверсифицира доставчиците на чипове има за цел да засили стратегическата автономност на Европа чрез намаляване на прекомерната зависимост от един доставчик и повишаване на търсенето на европейско производство.
„Що се отнася до полупроводниците, устойчивостта и технологичният суверенитет са абсолютно решаващи“, каза още Рение, добавяйки, че предложението няма да означава по-голяма регулаторна тежест за компаниите.
Европейската комисия последователно е поставяла риска във веригата на доставки като стълб на своята програма за икономическа сигурност, като е подтиквала европейските компании да се отделят от доставчици, считани за рискови, най-вече тези, свързани с конкурентна сила като Китай.
Диверсификацията на доставчиците обаче носи икономическа цена, защото много китайски доставчици са силно субсидирани от държавата, подбивайки конкурентите и затягайки контрола си върху ключови точки на веригата на доставки.
Следователно предложеното законодателство би изисквало от производителите на автомобили да преценяват рисковете във веригата на доставки, когато вземат решения за обществени поръчки, което означава, че в уравнението трябва да влязат геополитически фактори, а не само икономически.
