Меглена Антонова е директор на “Грийнпийс” България. Тя заема различни роли в организацията от близо 7 години. Преди това е била асистент и анализатор в Българската ветроенергийна асоциация. Завършила е право в Университета за приложни науки в Хага, Холандия, и Университета в Осло, Норвегия.
“Грийнпийс” България започват делото срещу ТЕЦ „Марица изток“ 2 през 2019 г. Поводът е позволението на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) на ТЕЦ-а да не спазва новите по-строги норми за замърсяване на въздуха с така наречено “комплексно разрешително”. ТЕЦ-ът отделя серен диоксид близо два пъти над позволената норма, а живак – над четири пъти. По-рано този месец Върховният административен съд отсъди по делото, като го върна на по долна инстанция.
Според представителите на “Грийнпийс” решението на съда не е окончателно и представлява прехвърляне на горещ картоф между институциите, защото нито една от тях няма конкретен план за централата или работните места в региона. Отлагането също не помага. Ето какво разказа Меглена Антонова пред ESGnews.bg:
Как започна делото и защо решихте да се насочите точно към “Марица изток” 2?
През 2017 г. Европейският съюз прие нови правила за големите инсталации, които генерират всякакво замърсяване, не само въглеродно. Държавните институции имаха две години да приложат мерките. Централите трябваше да направят анализ дали е по-скъпо да се направят технологични промени в централите, или по-големи разходи за околната среда, съответно, ако не се направят.
В рамките на тези две години, централите можеха да поискат да се направи изключение от правилата. Като част от процеса, те трябваше да си актуализират данните за емисии на серен диоксид, прах и т.н. Този процес не е публичен и данните не са обществено достояние. А ние като граждани искахме да си направим преценка дали тази политика (да се позволи на централи да замърсяват над нормата – бел. ред.) е била добре преценена.
Единственият начин обществото да се добере до анализите и да постави под въпрос дали решението е било далновидно е чрез съдебен процес. Тоест, когато се подаде жалба, анализът става част от документите по делото.
Вашата организация се надява като краен резултат да се отнеме разрешителното на “Марица изток” 2 да замърсява извън нормата?
Надеждата ни е че или ще се наложат по-строги изисквания към централата, или ще се изготви план, който е срочен, и в който има ясни мерки как ще се случи това. Да има ясна перспектива до кога ще се случва това замърсяване. Защото до момента дори няма тази яснота. Комплексното разрешително няма краен срок – то ще е в сила до момента, в който се актуализира законодателството.
Всъщност ние никога не сме настоявали утре да затвори която и да е централа, това е абсолютно неразумно. Но искаме ясен план, защото това рефлектира върху цялата политика и по отношение на енергетиката, и икономическата заетост в тези региони. Ако хората и инвеститорите нямат яснота за крайните срокове и кога ще трябва да се съобразяват с по-сериозни изисквания, те остават в безвремие.
Твърди се, че “Марица изток” 2 е изключително важна за енергийния микс на България – особено в моментната ситуация на европейска енергийна криза. Централата, обаче, гори лигнитни въглища и “Грийнпийс” България я определя като “суперзамърсител”. Какво значи това?
Това идва от размерите и качеството на въглищата. Това е най-голямата подобна централа на Балканите. Дори да използват много модерни технологии за пречистване, поне преди 2017 г. са използвали възможно най-добрите, заради голямото количество енергия, която произвеждат, те генерират и много голямо замърсяване.
Наше проучване, съвместно с други европейски организации, направи класация за топ 10 най-замърсяващите компании. Под шапката една компания може да има няколко централи. Българският енергиен холдинг, който управлява “Марица изток” 2, бе класиран на десето място при положение, че има само една централа. Нашите модели показват, че замърсяването от нея достига дори отвъд границите на България, включително до Гърция. Въобще не е капсулирано в района, където се намира централата.
Какво е бъдещето за Гълъбово и за централата в следващите 5-10 години, ако има положителен резултат?
Едно от нещата, което си представям, е конкретно за Гълъбово. В града има професионална гимназия, която обучава младежи в специалности, свързани с енергетиката. Наша минала инициатива помогна на подобна гимназия в Бобов Дол да се създаде лаборатория за възобновяеми енергийни източници. От тази година има паралелка за ВЕИ. В Перник направихме подобна инициатива. Имам голяма надежда, че хората в Гълъбово ще са все по-чувствителни по темата и ще изискват повече от местната, регионалната и националната власт. Не е само “Марица изток” 2, която оказва негативен ефект върху въздуха в района.
В следващите години трябва да се направи много конкретен план за централата. Кои блокове, под какъв режим работят, каква част от ТЕЦ-а предоставя енергия за пазара, каква част може да излезе в по-олекотен режим на готовност. Българският енергиен холдинг може да преструктурира визията си за това какви мощности развива и може би неговото бъдеще е в посока на ВЕИ. БЕХ може да включи хората, които работят във въглищната централа и в мините, да станат част и те от този енергиен преход, вместо да се дава всичко на външни инвеститори.
По този начин можем да влезем в крак с промените в енергийния сектор, в които сериозни участници на пазара стават именно гражданите. Защото те най-много разбират и за тях ще е най-лесно да се адаптират към това да станат производители на енергия.
Още по темата:
ВАС връща делото за ТЕЦ „Марица изток 2“ на долна инстанция без решение
