За да се постигне декарбонизация на индустрията, трябва да приложим модела на кръгова икономика. Този нов модел трябва да доминира над линейния модел, който все още е основен. При кръговата икономика се запазват ресурсите на планетата, в противен случай новите поколения трябва да разполагат с още две – три планети. Ние трябва да направим така, че ресурсите и продуктите да бъдат отново вложени отново в икономиката. Кръговата икономика включва нови енергийни ресурси, нови модели на производство, електромобилност, иновации. Гражданите трябва да участват активно в този процес, иначе той няма да успее ако разчитаме само на подхода “Отгоре надолу”. Трябва да приложим и обратния модел “Отдолу нагоре”.
Това заяви Джордж Кремлис, посланик на Европейската организация по публично право в България и почетен директор на Европейската комисия по време на най-голямата и значима среща на високо ниво “Green Transition 4.0”, на която ESGnews.bg е ексклузивен медиен партньор. Той бе ключов участник в панела “Декарбонизация на индустриите, зелените вериги на доставки и кръговата икономика – предизвикателства и възможности”, с модератор доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на СУ “Свети Климент Охридски”.
Кремлис подчерта, че трябва да говорим не само за интелигентни и умни градове, но и за кръгови градове.
“Компаниите и индустрията трябва да намаляват своя отпечатък. Европейския съюз (ЕС) трябва да осигури стимули на всички нива на управление. Трябва да използваме средствата от следващия програмен период, за да създадем нови иновации. Когато става въпрос за зелено финансиране, е много важно да може таксономията да бъде удобна за използване и гражданите да знаят как правилата ще се отнасят за тях”, добави почетният директор на Европейската комисия.
Подкрепа за инвеститори в индустриални паркове
Служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов обясни, че се обмисля промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, с която да се стимулират външните инвестиции в страната, като се подкрепят инвеститорите за закупуване или заплащане на учредените права на строеж и съответно собственост в рамките на индустриалните паркове.
“Това би помогнало за политиката на МИР да определя позиционирането на инвестициите, което от своя страна ще помогне на министерството да постигне и регионален баланс на инвестициите. Така, наред с общата политика за декарбонизация, за зелен преход и усилията за кръгова икономика, да се постигне и регионален баланс на този тип инвестиции”, коментира той.
Министърът на иновациите и растежа поясни, че оперираме със значителен финансов ресурс и в двете европрограми – за наука и конкурентоспособност.
“Зелени инвестиции се подкрепят и чрез Фонда на фондовете – близо 250 млн. лв., от които 99 млн. безвъзмездна финансова помощ ще се насочат към малки и средни предприятия (МСП) за енергийна ефективност. ББР ще отпусне 2 млрд. лв. средства за бизнеса и ще ги насочи към устойчиво и зелено финансиране с фокус върху малкия и среден бизнес”, обясни Росен Карадимов.
Той допълни, че по Плана за възстановяване и развитие са одобрени 11 индустриални парка в България, които ще получат помощ от 212 млн. лв. като грантове.
Декарбонизиране на тежките индустрии
Константин Божинов, ръководител на проект ANRAV, Хайделберг Материали Девня, подчерта, че циментовата индустрия е отговорна за около 9% от въглеродните емисии. В същото време циментът е вторият най-използван продукт след водата. По думите му първата цел към декарбонизацията трябва да бъде замяната на фосилните горива, а след това и на традиционните суровини.
“Не можем да минем без улавянето на въглеродни емисии. Именно това ни позволи да бъдем първият въглеродно неутрален циментов завод в Източна Европа. Проектът ANRAV може да ни позволи да уловим не по-малко от 70% от емисиите, ние ще се стремим към 90%. Това минава през редица препятствия и предизвикателства не само на ниво група, но и на ниво държава. България успя да бъде избрана като пилотна страна и получи доста солидно финансиране за този проект”, поясни Константин Божинов.
Ангел Желязков, изпълнителен директор на Биовет, заяви, че са едно от големите индустриални предприятия с три производствени площадки.
“Ние сме от големите консуматори на енергия и пред нас стои предизвикателството да извървим пътя на декарбонизация. Още преди 8 години ние инвестирахме в процеси и инсталации, които помогнаха да усвоим всички наши отпадъци и да ги превърнем в енергия, която връщаме в производството. Днес около 25% от консумацията на енергия си покриваме от собственото производство на енергия от солари. Имаме план и програма, както и над 500 млн. които да инвестираме, но без подкрепа на институциите и държавата, няма да се справим с този преход”, категоричен е той.
Елисавета Вълова, мениджър Опазване на околната среда в „Дънди Прешъс Металс“ за България, разказа за справянето с екологичните предизвикателства.
“Ние добиваме металите на бъдещето. Проучваме, разработваме и обработваме руди в двата ни рудника в България. През 2019 г. открихме открития ни рудник в Крумовград и 15 години отне от разработването до откриването на рудника. За разлика от Крумовград, Челопеч бе във финансово нездраво положение със стари, амортизирани съоръжения и неефективен добив. Ние говорим за зелен преход и кръгова икономика, но всичко това е една ефективност. Когато инвестираме в машини и иновации виждаме устойчивост. От 2009 насам всички тези процеси позволиха тройно увеличение на добива и намаляване на емисиите в Челопеч. Това се случи и благодарение на работата ни със заинтересованите страни”, разказа тя.
Рециклиране на материалите
Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране, заяви, че в България използването на рециклирани материали е с дял от 4,8%, а средният дял за Европа е 11,5%.
“Рециклиращият бранш у нас е силно ощетен. Ако искаме да се рециклира повече, трябва да направим работещ икономически модел и достъп до финансиране за тази дейност, както и въвеждане на повече икономически стимули”, посочи той.
Той обясни, че през предишния фондов период рециклиращите предприятия са били изключени.
“Успяхме да ги включим във втората част на програмата, но никой от колегите не получи финансиране”, каза Борислав Малинов.
Той подчерта също, че около 4% от текстила в България се изхвърля на сметищата, но все още няма наредба за оползотворяване на този тип отпадъци.
“Една дреха от отпадъчен текстил спестява около 70% от енергията за разлика от дреха от нов памук. Задължението на всеки от нас като гражданин е да изхвърля отпадъците си разделно. Ако го правим, ще подпомогнем рециклирането. Имаме достатъчно инсталации, които да преработват отпадъците”, категоричен е Борислав Малинов.
Гергaна Станчева, съосновател на “Лaм‘он”, заяви, че компостирането е нещо, което трябва да влезе в речника ни на национално ниво.
“Не всички продукти могат да се рециклират, особено тези от хранителната индустрия. Не трябва да създаваме продукти, с които не знаем след това какво да правим. Трябва да сме отговорни и да знаем всяко нещо къде отива още с идеята за неговото производство. Трябва да се приемат общи рамки на европейско ниво, по които да се действа”, обобщи тя.
