Европейската комисия ще позволи на правителствата на ЕС да използват част от вече предоставената фискална свобода на действие за по-високи разходи за отбрана, за да платят за преминаването от изкопаеми горива към зелена енергия, заяви европейският икономически комисар Валдис Домбровскис, цитиран от Ройтерс.
Ходът на ЕК е в отговор на натиска от Италия, която е изправена пред избори следващата година. Брюксел се реши да смекчи фискалните правила на ЕС, за да подпомогне избирателите, изправени пред нарастващи сметки за енергия заради войната между САЩ и Израел срещу Иран, която прекъсна петролните и газовите доставки през Ормузкия проток.
Обикновено правителствата на ЕС трябва да поддържат бюджетните дефицити под 3% от БВП, за да спазват фискалните правила на ЕС. Но руската инвазия в Украйна и заплахата, която Москва сега представлява за ЕС, накараха Комисията да постанови през март 2025 г., че всяка страна от ЕС трябва да харчи допълнително 1,5% от БВП всяка година в продължение на четири години за отбрана.
За разлика от Финландия, балтийските страни или Полша, които споделят история на руска окупация, Италия вижда руската заплаха като отдалечена и вместо върху отбранително оборудване, иска да се съсредоточи усилията си върху облекчаване на скъпата енергия за италианските избиратели.
Поради това Рим настоява силно Комисията да позволи фискална свобода на действие на правителствата на ЕС да харчат за смекчаване на последиците от по-скъпата енергия, въпреки че малко други държави членки споделят мнението, че подобни действия не са необходими.
Като компромис, Комисията, която призовава правителствата да обърнат внимание на ценовия сигнал за по-скъпа енергия и да намалят, а не да субсидират потреблението, реши да позволи на страните от ЕС да използват 0,3% от БВП, вместо 1,5%, вече определени за отбрана, за да плащат за инвестиции, които биха помогнали за прехода от изкопаеми горива към зелена енергия.
Без субсидии за изкопаеми горива
Домбровскис заяви, че ще бъдат разрешени 0,3% от БВП годишно през 2026, 2027 или 2028 г., но не повече от 0,6% от БВП общо за трите години, за да се подпомогне например закупуването на електрически превозни средства, преминаването от отоплителни системи към термопомпи, инсталирането на слънчеви панели или батерии.
Но той ясно заяви, че свободата на действие не може да се използва за субсидиране на цените на изкопаемите горива, подобно на решението на Италия да намали акциза върху бензина.
„Този вид инициативи не отговарят на условията. Държавите, които решат да се възползват от допълнителното фискално пространство, разрешено от Комисията за зелена енергия, могат да приспаднат мерките, въведени от февруари“, заяви Домбровскис.
Държавите от ЕС, които вече са използвали цялото си допълнително фискално пространство от 1,5% от БВП за инвестиции в отбраната, като Литва и Естония, все още могат да кандидатстват пред Комисията за допълнителните 0,3% от БВП и да ги получат след анализ на устойчивостта на дълга, уточни още еврокомисирят.
