Бедните страни може да трябва да направят компромис с исканията за парични средства за справяне с глобалното затопляне. Мери Робинсън, бившият президент на Ирландия и два пъти пратеник на ООН по въпросите на климата, в последните напрегнати часове на срещата на върха COP29 в Баку, предава Гардиън.
„Бюджетите на богатите страни бяха натоварени на фона на инфлация, пандемията COVID и конфликти, като войната на Русия в Украйна. Да, финансите са абсолютно жизненоважни и са отговорност на развития свят. Но не можете да изстискате това, което не може да се изстиска“, заяви Робинсън.
Развитият свят е готов да даде $300 млрд.
До началото на днешния последен ден на конференцията в Азербайджан богатите страни все още не бяха направили никакво официално предложение за финансиране на развиващите се държави. Срещата на върха е фокусирана върху намирането на 1 трилион долара годишно за бедните нации, за да преминат към икономика с ниски емисии и да се справят с въздействието на екстремното време.
Очакванията са, че Глобалният север ще предложи най-много около 300 милиарда долара годишно като публични финанси, много по-малко, отколкото много развиващи се страни се надяват. Развитият свят вероятно ще твърди, че остатъкът от 1 трилион долара може да бъде направен от други източници, включително инвестиции от частния сектор, търговия с въглеродни емисии и потенциални нови източници като данъци върху изкопаемите горива.
Според Робинсън 300 милиарда долара трябва да бъдат „минимум“ и развитите страни също трябва да предприемат стъпки, за да гарантират, че бедните страни могат да имат достъп до средства и заеми от частния сектор при много по-добри условия, отколкото в момента, като намалят риска на финансирането за тях. Това може да включва даване на гаранции за заеми, което не струва нищо на развитите страни, но може да има голямо значение за получаване на достъп до инвестиции за бедните.
Много бедни страни искат по-големият дял от 1 трилион долара да идват от бюджетите на богатите страни, а не от частния сектор или нови данъци. Блокът от най-слабо развитите страни, например, заяви, че иска 900 милиарда долара от общата сума да дойдат от публични финанси.
Според Робинсън тези идеи са „добри по принцип, но не и в реалността на държавните бюджети“.
Финансирането от публични източници от около 300 милиарда долара, придружено от други източници като нови данъци, търговия с въглеродни емисии и инвестиции от частния сектор, е в съответствие с влиятелна академична статия, публикувана от Никълъс Стърн и други водещи икономисти миналата седмица. Независимата експертна група на високо ниво за финансиране на климата установи, че около 500 милиарда долара годишно трябва да идват от инвестиции в частния сектор като част от 1 трилион долара за развиващите се страни до 2030 г. и 1,3 трилиона долара до 2035 г.
Робинсън също каза, че Китай и други големи икономики, които все още се класифицират като развиващи се, също трябва да плащат за финансиране на климата.
„Отговорност на богатите, но все още попадащи в графата на развиващи се страни, като Китай, е да поемат своя ангажимент правилно. Знам, че Китай подкрепя развиващите се страни, главно със заеми, но трябва да стане по-голяма част от пътя напред, при това по начин, който е прозрачен. Богатите страни също трябва да изпълнят своите отговорности, като се споразумеят за дълбоки съкращения на емисиите на парникови газове. Също така те трябва да предоставят ясни гаранции, че ще доставят парите, които обещават. Само по този начин те биха могли да възстановят доверието на бедния свят. В момента то е много крехко. Отношенията между богатите и бедните нации са обтегнати. Има гняв, защото въздействието на климата е много по-лошо в развиващия се свят. Въздействието в бедните страни е толкова опустошително“, заяви Робинсън.
Конференцията ще продължи и през уикенда
В четвъртък сутринта страната домакин, Азербайджан, публикува чернови на текстове, обхващащи важни аспекти от преговорите, но те бяха широко критикувани като неадекватни. Текстовете за глобално финансово споразумение, наречено нова колективна количествена цел, не съдържаха жизненоважни числа като сумата, която развитите страни биха били готови да дадат.
Други текстове не успяха да потвърдят жизненоважния ангажимент, поет миналата година за „преход от изкопаеми горива“ на COP28. Саудитска Арабия и някои от нейните съюзници настояват да се премахне подобно потвърждение от крайния документ от COP29.
Нови проекти на тези текстове, включително и финансовите цифри, се очакват едва в петък привечер. Това вероятно ще доведе до приключването на конференцията през уикенда и до надпревара с времето, тъй като много делегации от развиващите се страни планират да напуснат Баку.
