Устойчивото развитие и преходът към нисковъглеродна икономика са тясно свързани – декарбонизацията е ключова стъпка към изграждането на екологично, икономически и социално балансирано бъдеще. За България, която е силно зависима от въглеродно-интензивни сектори като енергетиката и тежката индустрия, преходът към нисковъглеродна икономика не е просто екологична необходимост, но и стратегическа възможност. България има шанс да трансформира индустрията си и да укрепи конкурентоспособността си чрез иновации, устойчиви практики и международно сътрудничество.
Именно на тези въпроси бе посветена конференцията „Устойчиво бъдеще: Иновации за декарбонизация“, организирана от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) на 21 ноември 2024 г. в Гранд хотел София. Генерален партньор на събитието бе Aurubis България, а Bayer Bulgaria и Fraport Bulgaria подкрепиха като партньори. ESGnews.bg бе медиен партньор на събитието.
Конференцията събра над 80 представители на бизнеса, академичната общност и неправителствения сектор. Те бяха поздравени от Рамон Харпс, вице-президент на ГБИТК и Юрген Клемпан от търговския отдел на Посолството на Федерална Република Германия.
Основният гост-говорител бе
Марсел Енгел, изпълнителен директор на Мрежата на Глобалния договор на ООН в Германия
– една от най-големите в Европа, с над 1300 участници. Марсел убедително демонстрира как устойчивото развитие може да бъде печеливша бизнес стратегия, подчертавайки конкретните ползи от интегрирането на устойчивостта в основата на бизнес операциите.
„Устойчивостта не е само ангажимент, а бизнес възможност,“ отбеляза той, и насърчи българския бизнес да обедини усилия в мрежата на Глобалния договор, за да се утвърди като лидер в региона.
С визионерско обръщение към участници и гости се включи и Кристиан Хайн, ръководител на отдел „Декарбонизация“ в „Аурубис“ АД, Германия. Той разказа за ангажимента на индустриалния гигант към Парижкото споразумение за климата и технологичните и процесни иновации, които вече са довели до над 40% намаление на въглеродните емисии на компанията.
В рамките на два панела, с умелата модерация на Доника Ризова, участниците в конференцията разгледаха широк спектър от теми и споделиха разнообразни и вдъхновяващи гледни точки.
Водещите експерти в първия панел разгледаха основите на декарбонизацията и технологиите, които ще трансформират бъдещето. Проф. Георги Николов от БАПГ започна с поглед към енергията на бъдещето, като акцентира върху предизвикателствата и възможностите на енергийния преход. Проф. Елка Василева от УНСС повдигна темата за кръговата икономика, поставяйки акцент върху ролята на потребителите и организациите в устойчивото управление на ресурсите.
Тодор Маджаров от Българския водороден институт акцентира върху възможностите на„зеления“ водород, произвеждан с възобновяема енергия, и „синия“ водород, при който въглеродните емисии се улавят и съхраняват, и потенциала на България като център за производство. Проф. д-р Христина Николова от УНСС се фокусира върху устойчивостта в сферата на транспорт като ключова част от бъдещето на мобилността. Панелът завърши Марияна Янева от АПСТЕ, която онагледи проникването на новите технологии за производство на енергия, влиянието на този процес върху пазара и начините за съхранение на енергия, които ще подпомогнат и ускорят декарбонизацията.
По пътя към устойчивостта
Вторият панел се обърна към практиката – как бизнесът може и вече прави промени за постигане на устойчивост. Агниешка Пучиловска от „БНП Париба“ разказа за фокуса на инвестиционната общност устойчивостта и нисковъглеродните решения, а Димитър Морфов от „Сонис Енерджи България“ – за развитието на енергийните кооперативи, които включват гражданите като активни участници в енергийната система.
Ивайло Георгиев от „Аурубис България“ сподели как се постига баланс между екологичните цели и запазването на конкурентоспособността в глобален мащаб част в индустрия, която традиционно е ресурсно-интензивна. Константин Божинов от „Хайделберг Матириълс Девня“ показа как иновациите в тежката промишленост могат да намалят емисиите с над 95%, и подчерта значимостта на институционалната подкрепа и ефективната администрация.
Темата за устойчивия транспорта бе представена от Веселина Котавова от „Фрапорт България“, която демонстрира как авиационната индустрия може да стане част от устойчивото бъдеще. Жечо Мурзов от „Байер България“ завърши така разнообразния панел с представяне на иновациите, които ще намалят въглеродния отпечатък в земеделието.
Конференцията ясно показа, че устойчивото развитие и декарбонизацията не са просто екологични цели, а ключови фактори за икономическия растеж и социалната стабилност. България може да постигне значими резултати чрез сътрудничество и споделяне на опит между бизнеса и обществото.
