Богатите страни се бавят с разработването на нови планове за борба с климатичната криза, като по този начин излагат бедните на по-голяма опасност, предупредиха някои от най-уязвимите държави в света.
Всички правителства трябва да публикуват нови планове тази година за намаляване на емисиите на парникови газове, но досега само малко мнозинство са го направили, а някои от представените планове са неадекватни за мащаба на необходимите действия.
Тихоокеанските островни държави се обърнаха към правителствата на развитите страни, призовавайки ги да побързат и да направят необходимите драстични съкращения на въглеродните емисии. Богатите държави също така все още не са изложили подробности за това как ще изпълнят задълженията си да осигурят 1,3 трилиона долара годишно финансиране на климата към бедните страни до 2035 г.
„Изразихме отново и отново реалността, пред която сме изправени: безопасността на нашите острови зависи от вашите колективни ангажименти за предприемане на решителни действия. Единственият въпрос сега е: Какво ще направите?“, пише в общата позиция на Тихоокеанските островни държави.
На миналогодишната среща на върха на ООН за климата, COP29, малките островни нации и групите от най-слабо развити страни напуснаха преговорите. Сега те призовават за конкретни действия от богатия свят много преди тазгодишната среща на върха COP30, която ще се проведе в Бразилия през ноември. Няколко тихоокеански острова също са замесени в съдебно дело, опитвайки се да подведат богатите страни под отговорност за техните климатични провали съгласно международното право.
Всички страни носят задължения по Парижкото споразумение за намаляване на въглеродните емисии в съответствие с целта за ограничаване на глобалните температури до 1,5°C над прединдустриалните нива. САЩ се оттеглиха от Парижкото споразумение, но други държави засега не са ги последвали. Настоящите ангажименти на страните за намаляване на емисиите биха довели до повишаване на температурата с приблизително 2,8°C, така че са необходими много по-строги ограничения.
Национални планове
ООН поиска от страните да изготвят своите национални планове, наречени национално определени приноси (НОП), до септември. Повечето държави пропуснаха първоначалния краен срок през февруари. По-рано тази година ООН заяви на страните, че би било по-добре да работят по-дълго по ангажиментите си и да ги предоставят по-подробно, заедно с потенциални политики за постигането им, отколкото да бързат, за да спазят крайния срок от февруари.
Не се очаква ЕС да предостави своя НОП до това лято, а Китай обеща да публикува плана си преди COP30, без да уточнява обаче конкретна дата.
„Сега е моментът да изпълним тези задължения. Призоваваме всички лидери, особено лидерите на Г-20, да представят амбициозни национални планове, съобразени с 1,5C, за цялата икономика, обхващащи всички парникови газове, преди Общото събрание на ООН през септември. Тези НОП трябва да се фокусират върху вътрешните намаления, а не върху компенсациите на въглеродните емисии. Страните трябва да са готови да преразгледат своите НОП на COP30, ако се окажат неадекватни. Богатите държави може да се противопоставят на цената на подпомагане на бедните. Но цената на забавянето и цената на бездействието са много по-високи. Планетата вече е подложена на силен натиск с риск от навлизане в гибелен кръг от природни бедствия, колапс на екосистемите, колапс на хранителната система, икономически колапс и масови миграции, пред които всички сме изправени. Човечеството, визията и сътрудничеството са решението за безопасно бъдеще“, пише още в писмото на островните държави.
