Преди две години Международният валутен фонд и икономически затрудненият Пакистан разработиха предварителна програма за излизане от сложната ситуация. Съгласно споразумението Пакистан рязко повиши тарифите за електроенергия и газ, за да подкрепи затруднените доставчици в силно задлъжнелия сектор. Жителите на страната сега плащат средно с над една четвърт повече за електричество, което дава началото на надпревара за инсталиране на слънчеви модули.
Слънчевата енергия е съставлявала над 14% от енергийните доставки на Пакистан миналата година, в сравнение с 4% през 2021 г., и е изместила въглищата като третия по големина енергиен източник, според британския енергиен мозъчен тръст Ember. Това е почти двойно повече от дела в Китай, водещия доставчик на слънчеви панели в света и световен лидер в зелените технологии, предава Ройтерс.
Експлозията в потреблението на слънчева енергия обаче е оставила встрани голяма част от затруднената градска средна класа на Пакистан, която е била принудена да намали потреблението на електроенергия поради нарастващите сметки. Повечето от слънчевите панели в страната не са свързани, за да продават излишен капацитет на мрежата, така че ползите от евтината и надеждна енергия на практика не са широко разпространени.
Бягството на заможни пакистанци с достъп до слънчева енергия от националната мрежа нанесе допълнителен удар на тези, които разчитат на скъпи конвенционални източници на енергия. Електроенергийните компании, които загубиха най-доходоносните си клиенти, бяха принудени допълнително да повишат цените на свиващия се кръг от клиенти, за да покрият оперативните разходи, според Arzachel, енергийна консултантска компания, базирана в Карачи.
Някои наблюдатели също обвиняват финансовия стрес в енергийния сектор в сделките, които Пакистан е сключил с Китай, за да може Пекин да финансира договори за производство на електроенергия на стойност милиарди долари, много от които включват въглищни централи. Пакистан изостава с много от плащанията и води преговори с Китай за удължаване на срока за изплащане на дълга.
Страни като Южна Африка също са изправени пред нарастващи енергийни пропуски, след като заможните жители възприеха соларната енергия. Но анализаторите наблюдават Пакистан особено внимателно поради темпото, с което нацията от 250 милиона души преминава към слънчева енергия.
„Това може да послужи като поучителен пример за това как регулациите и политиките трябва да са в крак с технологичните промени и бързо развиващата се икономика“, казва Ханеа Исаад, специалист по енергийни финанси в Института за енергийна икономика и финансов анализ, базиран в Исламабад.
Слънчева революция
Министърът на енергетиката на Пакистан Авайс Легари призна енергийната разлика, но отбеляза, че тарифите са намалели значително от юни 2024 г. насам, когато МВФ одобри намаленията. Той също така посочи интензивното използване на слънчева енергия в пакистанските села, много от които преди това са имали ограничен достъп до мрежата. Много пакистанци извън градските райони са инсталирали малки слънчеви инсталации, за да задоволят своите енергийни нужди, които обикновено са много по-ниски от тези на техните градски колеги.
„Пакистан всъщност премина през слънчева революция. Мрежата ще става все по-чиста с всеки изминал ден и това е нещо, което постигнахме като нация, с което се гордеем“, казва Легари
Пречки
Пакистанските собственици на земя се възползват от свръхпроизводството на евтини слънчеви модули, произведени в Китай, заради високите мита, които са изключили достъпа на Запада. Според Ember, Китай е изнесъл 16,6 гигавата слънчев капацитет за Пакистан миналата година, около пет пъти повече, отколкото през 2022 г. Средната цена на ват изнесен капацитет на слънчеви модули също е спаднала с 54% през същия период.
Повечето слънчеви инсталации обаче не са конфигурирани да изпращат неизползвана енергия обратно към мрежата, което ограничава ползата им за широката общественост. Експертът по възобновяеми енергийни източници Сайед Файзан Али Шах, който съветва правителството по въпросите на слънчевата енергия, заяви, че по-малко от 10% от потребителите продават излишната енергия на мрежата.
Експерти и държавни служители обвиняват за това високите разходи и забавянията при изпълнение на процедурата. Свързването на слънчев модул към мрежата обикновено отнема между три и девет месеца, което кара мнозина да се откажат. Преобразуването на енергия, генерирана от слънчев панел, за предаване към мрежата също изисква оборудване като инвертори, които обикновено струват между 1400 и 1800 долара, или приблизително половината от средния доход на домакинствата в Пакистан.
„Опитът на Пакистан показва важен урок – когато правителствата не успяват да се адаптират достатъчно бързо, хората поемат контрола“, казва Ахтасам Ахмад, енергиен експерт базираната в Карачи консултантска компания Renewables First.
