Биовъглищата, произведени от човешки отпадъци, биха могли да помогнат за решаване на недостига на торове, както и за намаляване на замърсяването и потреблението на енергия, съобщава Гардиън.
Биовъглищата са форма на дървени въглища, произведени от органична материя, обработена при висока температура, която често се използва в земеделските почви като тор. Процесът също така премахва въглерода от атмосферата, което я прави полезен уловител на въглерод.
Ново проучване изчислява, че биовъглищата, произведени от твърди човешки екскременти, биха могли да осигурят до 7% от фосфора, използван по света всяка година. Въпреки че процесът по създаване на биовъглища преобразува само твърди вещества, към тях могат да се добавят хранителни вещества, взети от урината. Според изследователите това може да осигури 15% от годишното приложение на фосфор, 17% от азота и до 25% от калия.
Пречистените утайки от отпадъчни води вече се разпространяват в земеделските земи, но употребата им е спорна, тъй като често съдържат микропластмаси, тежки метали, вечни химикали, патогени и фармацевтични продукти. Изследователите казват, че биовъглищата могат да избегнат този проблем, като разделят отпадъците при източника.
Проучването изчислява, че процесът може да намали както теглото, така и обема на твърдите екскременти с до 90%, което представлява значително увеличение на ефективността в сравнение с транспортирането на утайки от отпадъчни води, поради високото им съдържание на вода.
Процесът на производство на биовъглища позволява също така да се коригират пропорциите на хранителните вещества според нуждите на отделните култури. Това може да реши проблеми, свързани с употребата на торове, като растеж на плевели и еутрофикация – когато излишните хранителни вещества се извличат в подпочвените води, причинявайки бърз растеж на водорасли, което изчерпва наличността на кислород и намалява слънчевата светлина, достъпна за подводните екосистеми.
„Говоренето за отпадъчни води не е толкова бляскаво, колкото за възобновяема енергия, но предотвратяването на разхищението на ресурси чрез създаване на кръгова икономика също е ключово за зеления преход“, казва д-р Йоханес Леман, професор по почвена биогеохимия в университета Корнел и водещ автор на изследването.
Синтетичните торове трайно увреждат природата
Според Междуправителствения панел по изменение на климата, земеделието е отговорно за 25% от световните емисии на парникови газове. С увеличаването на търсенето на глобални селскостопански системи за осигуряване на достатъчно храна за всички, се е увеличил и апетитът за торове за попълване на хранителните вещества в почвата.
Синтетичните торове доставят три основни хранителни вещества в почвите – азот, калий и фосфор – и трите включват енергоемки и често екологично разрушителни производствени процеси. Азотът се фиксира от въздуха, за да се получи амоняк чрез процеса на Хабер, а превръщането му в азотни торове отделя приблизително 2,6 милиарда гигатона CO2 годишно – повече от световната авиация и корабоплаване взети заедно.
Добивът на фосфатна скала за фосфор трайно уврежда природните пейзажи, а преработката ѝ в тор също води до създаването на радиоактивен фосфогипс като страничен продукт. Добивът на поташ за калий допринася за засоляването на почвата и замърсяването на сладководните води поради големите количества отпадъчни солни странични продукти.
Според Леман последиците от възстановяването на ресурсите от биовъглища надхвърлят селското стопанство и включват икономика и геополитика. Тъй като ограничените минерални ресурси стават все по-оскъдни, страните без значителни резерви биха могли да станат зависими от тези, които имат такива, за своите селскостопански нужди и продоволствена сигурност. Например, Мароко държи 70% от всички световни запаси от фосфати.
„Вместо това, алтернативно бъдеще, в което хранителните вещества се рециклират чрез кръгова икономика, би могло да даде възможност на страните да произвеждат храна, без да разчитат на вносни торове, решавайки проблемите с екологичната справедливост в целия глобален юг чрез потенциално смекчаване на климатичната миграция, един от основните двигатели на която е селскостопанският провал“, посочва той.
