Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е сред основните цели на външната политика на страната ни. На 25 януари 2022 г. бе прието решение на Съвета на ОИСР за започване на разговори за присъединяване към Организацията с България и останалите страни кандидатки.
Официалното начало на разговорите за членство бе поставено на 10-ти юни 2022 г., когато страната ни получи своята Пътна карта за присъединяване към Организацията по време на годишната министерска среща, която се проведе на 9-10 юни 2022 г. в Париж. Пътната карта задава параметрите, етапите и условията по процеса на присъединяване.
“Членството на България в ОИСР е решение за бъдещето. Страната ни ще участва заедно с останалите страни-членки във вземането на решения в ключови области. Това е и решение за настоящето, тъй като ни дава възможност за множество реформи, които ще направят нашата икономика по-конкурентна. Преди по-малко от месец България участва в срещата на ОИСР в Париж, на която стана ясно, че се движим в правилната посока”.
Това заяви зам.-министърът на икономиката Николай Павлов по време на форума “Устойчиво развитие и бизнес интегритет: Форум за обсъждане на политики и практически решения”, организиран от Министерство на икономиката и Асоциация “Прозрачност без граници”.
Представители от Министерство на икономиката разказаха за стъпките към членството на България в ОИСР и препоръките към страната.
След детайлни самооценки и доста тежък технически преглед, в България се проведе една проучвателна мисия от страна на ОИСР, която включваше над 20 работни срещи с оценяващия екип на организацията. След това се подготви доклад за състоянието на корпоративния сектор в България и в Париж бяхме оценени от държавите-членки и страната ни получи препоръки”, разказа Николина Маджева от Министерство на икономиката.
Оценката на ОИСР
Теодора Гергова от Министерство на икономиката посочи, че като положителен напредък в Бълария е оценено създаването на законова и институционална рамка за корпоративна устойчивост, наличието на антикорупционни практики в управлението на компаниите и наличието на електронна информационна система за публичните предприятия, в която е публикувана както финансова, така и нефинансова информация за компаниите с независим финансов одит.
Сред препоръките, които ОИСР дава на страната ни, са повече прозрачност и отчетност в докладите на публичните предприятия, намаляване на политическото влияние и актуализиране на международните счетоводни стандарти.
Корупцията е чувствителна тема и нашата е цел е да популяризираме добри практики, да изграждаме капацитет в компаниите и да промотираме международните стандарти. Колективните действия на всички организации и институции водят до бизнес интегритет”, заяви Хендрик Бошхамер от ОИСР.
Защо бизнес интегритетът е от решаващо значение за устойчивото управление на компаниите?
Насърчаването на доброто бизнес поведение е един от ключовите подходи за превенция и противодействие на корупцията. Позитивите за бизнеса от въвеждането на политики и стандарти за бизнес интегритет са свързани с покриване на импертивни законови изисквания, намаляване на риска от финансови загуби и санкции, оптимизация на вътрешните управленски процеси, създаване на конкурентни предимства чрез съвместимост с правилата на глобалния бизнес.
Политиките за бизнес интегритет включват следните тематични области, които имат пряко отношение към справянето с корупцията чрез добро управление:
- Отговорен мениджмънт;
- Отчетност, коректност на счетоводните записи и точно счетоводство;
- Избягване на конфликта на интереси;
- Политика относно подаръци и гостоприемство;
- Борба срещу подкупите;
- Политика против изпирането на пари;
- Защита на whistleblowers и реакция на техните сигнали;
Устойчивостта е печелившата бизнес стратегия
“Устойчивостта дава конкурентно предимство на компаниите, които работят по трите стълба на ESG и подобрява репутацията на бранда. Регулациите са важни и трябва да се спазват. Основното послание на европейските институции и Мрежата на Глобалния договор на ООН е, че зад регулациите стои идеята за едно устойчиво бъдеще и те не трябва да се спазват просто с тикче, а да се работи наистина за едно по-устойчиво и справедливо бъдеще”, заяви Даринка Георгиева, Изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор.
Тя подчерта, че загубите в световен мащаб вследствие на корупцията възлизат на над 1 трилион долара годишно.
“Глобалният договор предлага редица инструменти, които помагат на компаниите да вървят по пътя към своето устойчиво развитие и да оценяват рисковете за своя бизнес”, допълни тя, посочвайки 6 стъпки за елиминиране на корупцията според инструментите на Глобалния договор – ангажимент от страна на ръководството, оценка, определяне на рисковете, прилагане на конкретни действия и политики, измерване и правилна комуникация, че компанията следва тези принципи.
Даринка Георгиева посочи още, че засилването на G в ESG изисква задълбочено разбиране, самооценка и анализ на областите за подобрение и практически инструменти.
Глобалният договор се опитва да създаде рамката на мислене, че корупцията и интегритета са важни и да даде инструментите за работа в тази посока”, допълни тя.
Предизвикателства пред бизнеса
Доц. д-р Марина Стефанова, Директор на магистърска програма “Отговорно и устойчиво управление” в Стопански факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, очерта най-съществените предизвикателства пред бизнеса по темата за устойчивостта. Сред тях са държавната администрация, която не е готова да даде всички отговори на бизнеса и липсва ежедневно разбиране и подпомагане; законодателство, което се прилага от различни отдели и често няма синхрон; липса на механизъм за прилагане на регулаторната рамка и не на последно място е предизвикателството за докладване за всички юридически лица, с които компаниите работят и върху които нямат контрол.
“Това е отвъд темата как управляваме въздействието. E и S са първите неща, които трябва да имаме, а след това говорим за това как управляваме тези капитали”, обясни Доц. д-р Марина Стефанова.
Според нея истинските решения минават през няколко проблема, свързани с липсата на единен език, липсата на единни принципи и ценности и единна цел, която картографира всички бизнес възможности компанията да допусне темата за устойивостта в своето ДНК и след това идва отчитането.
Доц. д-р Марина Стефанова коментира и темата за ролята на образованието в сферата на ESG:
“Създадохме няколко тематични магистърски програми в Стопански факултет на Софийски университет, които да помогнат на бизнеса. Ние градим чисто нови специалисти и не трябва да се подценяват бакалавърските програми. От три години имаме и нашата академия, която дава добър поглед и знания. Науката е приятелят на взимането на адекватни решения”, обобщи тя.
