Правителството изостава с въвеждането на административни механизми за оценка, идентифициране и мониторинг на енергийно бедните домакинства в България. Това пише в становище на Икономическия и социален съвет (ИСС).
В становището ИСС подчертава необходимостта от разработването на цялостна национална стратегия за борба с енергийната бедност с ясно дефинирани мерки за защита като първа и най-важна стъпка за справяне. Една от препоръките на съвета е социалните партньори и държавата да обсъдят към формулата за определяне на официалната линия на бедност да се добави индекс за инфлация, за да се преодолее изоставянето на доходния критерий при определяне на статута на домакинствата.
Енергийна бедност
„Като част от националната стратегия за борба с енергийната бедност, да бъде създаден механизъм за определяне на степента на компенсации в условията на либерализиран пазар за различните групи битови потребители. Компенсациите да се отпускат диференцирано според доходите и вида на бенефициентите и да бъдат ограничени до сметките за електроенергия за основното жилище на домакинствата“, пише ИСС в становище по тема „Измерване на енергийната бедност в България и Европа. Политики за справяне с енергийната бедност в България в контекста на либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители“.
Около 1,8 млн. души или 30% от населението на България, попадат в групата на енергийно бедни домакинства, които нямат достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди. Допълнително около 365 000 са със статут на уязвими клиенти. В България хората, които са били неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл, са 20,7%, като страната ни е на първо място в ЕС по този показател. На европейско ниво през 2023 г. се отчита сериозно нарастване на хората, които не могат да поддържат достатъчно топли домовете си – до 10,6% спрямо 6,9% през 2021 г., се посочва в изследването.
Ценови дисбаланс
Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, се подчертава и в становище по тема “Ценовите диспропорции на пазарите на електроенергия в Европа – предизвикателства пред българската индустрия и пътища за преодоляването им”.
Според ИСС през периода на отлагане, усилията на държавата трябва да бъдат насочени към постигане на междусистемна свързаност на електроенергийната система на България и Югоизточна Европа с електроенергийните системи на Централна и Северна Европа, без което не сме част от общия енергиен пазар в Европа. Разликите в цените в Югоизточна Европа и Централна Европа са постоянни и устойчиви – за цялата 2024 г в Югоизточна Европа е с 30 на сто по-висока от тази в Централна Европа, а в отделни месеци надхвърля 50 на сто. През юли 2024 г. средномесечната цена на електроенергията в България, Румъния и Гърция е с над 110 процента по-висока от тази в централноевропейските страни като Германия, Австрия, Чехия. Още по-значими са разликите в сравнение с пазарното обединение на скандинавските страни, отчитат от ИСС.
От съвета препоръчват България, по възможност съвместно с Гърция и Румъния, да инициира пред Европейската комисия създаването на Фонд за европейска енергийна солидарност, който да компенсира разликите в цените на борсите в Югоизточна Европа с тези в Централна Европа, за което настояват представителите на бизнеса, синдикатите и гражданските организации. Двете становища бяха приети на Пленарна сесия на ИСС. В рамките на заседанието Съветът гласува и единодушно подкрепи и Анализ на размерите на неравенството в българското общество, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание.
