През март 2025 г. флотилия от 30 самолета и дрона изстреля пелети със сребърен йодид в небето над Северен Китай. Когато пелетите се разпръснаха във въздуха, бледожълтият прах се превърна в сиви кичури, които самолетите разпиляваха в кръстосани шарки. Под тях повече от 250 наземни генератора изстрелваха ракети със същите вещества.
Целта беше да се облекчи сушата в северните и северозападните региони, известни още като „зърнения пояс“ на страната. Операцията, част от проекта за „пролетен дъжд“ на Китайската метеорологична администрация, трябваше да подпомогне посевите в началото на сеитбения сезон, пише BBC.
Според властите тя е била успешна, като е произвела допълнителни 31 милиона тона валежи над засегнати 10 региона.
Дълга история на експериментите
Китай се опитва да увеличава изкуствено валежите още от 50-те години на миналия век, използвайки добре познат, но противоречив метод: засяване на облаци. Малки частици – най-често сребърен йодид – стимулират образуването на ледени кристали и увеличават влагата в облаците.
Методът обаче предизвиква опасения – от потенциалните екологични рискове и въздействието на използваните химикали върху здравето, до промени в моделите на валежите, както и потенциални геополитически напрежения. И въпреки че Китай разширява програмата си, учените продължават да спорят доколко тя е ефективна.
През последните години Китай значително увеличи усилията си за засяване на облаци, до голяма степен благодарение на подобрените технологии за дронове и радарни системи. Днес страната модифицира времето над повече от половината си сухоземната площ – основно за увеличаване на валежите, но понякога и за предотвратяването им.
Технологията е използвана и за конкретни събития, като Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. и честването на 100-годишнината на Китайската комунистическа партия през 2021 г.
„Модифицирането на времето е жизненоважен проект и ключов компонент за изграждането на силна метеорологична нация“, заявява Ли Джимин, директор на Центъра за модифициране на времето в Китай, по време на операцията през 2025 г. Нарастващият интерес е логичен: от 50-те години насам Китай се сблъсква с по-чести и тежки суши, които засягат селското стопанство и икономиката.
От случайно откритие до глобална практика
Първите експерименти в Китай започват през 1958 г., когато се съобщава, че самолет е предизвикал валежи над засегнатата от суша провинция Дзилин. Но засяването на облаци всъщност е било открито в САЩ десетилетие по-рано – случайно.
През 40-те години изследователят Винсент Шефер от General Electric търси начин да предотврати заледяването на самолети. Той открива, че сухият лед (изключително студен, твърд въглероден диоксид), поставен в охладителна камера, предизвиква внезапно образуване на ледени кристали – изкуствено създаден валеж.
Година по-късно, през 1946 г., Шефер пуска килограми сух лед в преохладени облаци над планините Адирондак в Ню Йорк, което изглежда предизвиква снеговалеж. Оттогава експерименти със засяване на облаци се провеждат по целия свят, но резултатите често са смесени и трудни за доказване.
За да се докаже, че засяването на облаци работи, учените се нуждаят от контролна метеорологична среда, идентична на тази, която се опитват да модифицират, което е практически невъзможно.
„Не можем да накараме един и същ облак да се появи два пъти. Така че не можем да направим контролиран експеримент“, казва метеорологът Раубер.
Засяване на сняг
В Китай и по света засяването на облаци – както експериментално, така и в практиката, се извършва най-често в планински райони, за да се създаде снежна покривка, главно защото снегът е по-лесен за наблюдение и измерване от дъжда. Учените използват радар, за да открият облаци с преохладена течна вода (между -15°C и 0°C). След това освобождават малки частици сребърен йодид чрез самолети или наземни генератори. Частиците замръзват върху преохладените капки, образуват ледени кристали и в крайна сметка падат на земята като сняг или лед.
Засяването на облаци в топло време работи по подобен принцип, но използва сол, която помага на малките капчици да се слеят и да станат достатъчно тежки, за да паднат като дъжд. Това обаче е по-рядко, защото по-топлите облаци често се движат по-бързо, съдържат по-малко преохладена течност и ефектът е по-труден за проследяване.
Първата оперативна база за засяване на облаци в Китай е създадена през 2013 г. Днес страната има шест бази, които си сътрудничат в научни изследвания. Програмата за модифициране на времето вече е най-голямата в света, а амбициите нарастват заедно с мащаба. Огромната инициатива на страната „Тиенхе“ („небесна река“) цели да създаде канал от водни пари от Тибетското плато чак до сухия северен регион на Китай, използвайки хиляди наземни генератори. Но Китай е изправен пред критики заради потенциалните последици от мащабните операции.
„Прилагани в достатъчно голям мащаб, подобни технологии могат да представляват рискове за обитаемостта и сигурността на съседните държави“, казва Елизабет Чалецки, изследовател по международни отношения и управлението в Училището „Балсили“ в Канада.
Скорошен доклад твърди, че намеса на Тибетското плато може да даде на Китай едностранен контрол върху водните ресурси, които се споделят със страни като Индия, което да доведе до геополитическо напрежение. Друг, все още непубликуван анализ на 27 000 китайски експеримента за засяване на облаци обаче показва минимално въздействие върху съседните страни.
Катя Фридрих, професор по атмосферни и океански науки в Университета на Колорадо, смята, че някои страхове са преувеличени. Тя отбелязва, че няма доказателства за „излизане извън контрол“ на засяването на облаци – например за предизвикването на бурите, погрешно приписани на технологията в Дубай през 2024 г. и Тексас през 2025 г.
Въпреки това, Чалецки предупреждава, че липсва международна регулация, която да предотврати трансгранични ефекти. Според нея Китай би могъл дори да извлече „скрита стратегическа полза“, ако влоши условията в съперничеща държава.
Липса на доказателства за ефективност
Има и друг проблем: учените поставят под въпрос дали Китай наистина произвежда валежите, които твърди.
„Твърденията не са достатъчно подкрепени с данни“, казва Робърт Раубер, професор по атмосферни науки в Университета на Илинойс.
През последните години китайското правителство многократно съобщава за впечатляващи резултати, като например:
- инициативата за пролетен дъжд през 2025 г. – +20% валежи спрямо 2024 г.
- общо 168 милиарда тона допълнителни валежи от 2021 г. насам.
Но според Джефри Френч, учен по атмосферата в Университета в Уайоминг, много от тези твърдения „не могат да бъдат научно потвърдени.“ През 2017 г. Френч ръководи проект „Сноуи“ в планините Пайет в Айдахо – едно от малкото изследвания, които успяват да докажат недвусмислено, че засяването на облаци произвежда сняг.
Екипът успява да:
- проследи точно къде се намира засеяният материал в облаците
- направи директни измервания в тези области
- сравни резултатите с близки райони на 1-2 км разстояние
Това позволява ясно разграничаване между естествените и изкуствено предизвиканите валежи – въпреки огромната естествена променливост на облаците.
Проектът е най-близкото до успешен контролиран експеримент в природни условия, което някога е постигало независимо финансирано изследване. Обширният набор от данни на „Сноуи“ се превръща в ключово постижение: той не само показва, че засяването на облаци може да работи, но и разкрива колко сложен е балансът между това кога и как работи най-ефективно. Данните се превръщат в златен стандарт за научна област, която отчаяно се нуждае от доказателства.
Проучването е цитирано в редица рецензирани китайски изследвания, като едно от тях заключава, че то „строго демонстрира, че засяването наистина е създало валежни облаци и е увеличило валежите на повърхността“.
Разочароващата реалност
И все пак резултатите от „Сноуи“ показват, че ефектът от засяването на облаци често е разочароващ.
„Ето защо хората се мъчеха да го докажат в тези валежни системи“, казва Фридрих.
Макар че технологията е показвала известна ефективност на други места, дори учените, които са наблюдавали резултатите от първа ръка, не са сигурни дали тя работи достатъчно добре, за да оправдае мащабните усилия.
Мнозина смятат, че практическото положение изпреварва науката – липсват достатъчно надеждни, независими данни.
„Проблемът е, че повечето програми се извършват от правителства, както в Китай, така и в ОАЕ“, казва Фридрих. „Но има много малко независим анализ.“
Това е важно, защото е изключително трудно да се разграничат валежите, произведени чрез засяване, от тези, които биха се появили естествено.
„Теорията казва, че би трябвало да работи, но е трудно да се проверят тези прогнози с рутинни наблюдения.“, казва Адел Л. Игел, доцент по физика на облаците в Калифорнийския университет Дейвис.
Ограничения и непредсказуемост
Засяването на облаци не работи без подходящи облаци – ако няма преохладена течност, няма и ефект. То е далеч по-малко успешно през топлите месеци, когато такива облаци са редки. Разходите също са проблем:
- въздушното засяване е по-ефективно, но много скъпо
- наземното засяване е по-евтино, но значително по-непредсказуемо
Остава и въпросът как по-широките климатични промени ще взаимодействат с тези програми.
„Много е трудно да се оценят, камо ли да се предскажат, регионални климатични въздействия и отдалечени аномалии от операциите по изменение на времето“, казва Манон Саймън, преподавател в Университета на Тасмания. “Дългосрочните програми могат да доведат до по-чести и интензивни суши или наводнения – но това е почти невъзможно да се докаже без постоянен мониторинг и международно сътрудничество”, обяснява Саймън.
Нова технологична граница
През почти десетилетието след „Сноуи“ техниките за засяване и радарните системи значително се подобриха. Китай увеличава използването на усъвършенствани дронове и започва да разчита на изкуствен интелект за по-точно разпръскване на сребърен йодид.
Китай и ОАЕ експериментират и с нови методи – например изпращане на отрицателни йонни заряди в облаците, за да подпомогнат свързването на капките. Но, както и при традиционното засяване, липсват независими доказателства, че тези методи наистина увеличават валежите. Учените се опасяват, че глобалните суши, ускорени от климатичните промени, ще доведат до масово внедряване на технологията – без достатъчно изследвания, които да покажат кога и къде тя е рентабилна.
Експертите са единодушни: необходими са повече независими данни, за да се определи кога засяването на облаци работи, кога не работи и какви рискове носи за съседните държави. Но събирането на такива данни отнема време – ресурс, който много страни смятат, че нямат, докато се борят с недостига на вода и търсят бързи решения.
